Денят, в който се изправих лице в лице със Слободан Праляк

Военнопрестъпникът Слободан Праляк почина вчера, след като изпи отрова в съдебната зала на Хагския трибунал.

Бившият началник на щаба за отбрана, на когото Апелативната камара на трибунала потвърди присъдата от 20 години затвор, изпи отровата по време на чететнето на присъдата и почина няколко часа по-късно.

Журналистът на "Гардиън" Ед Вулиами разказа пред изданието за срещите си с Праляк и за това как е свидетелствал срещу него в съда:  

Датата беше 9 май 2006 г., вторник. Генерал Слободан Праляк стоеше изправен в съдебната зала на Хагския трибунал и ме изучаваше. Това не беше първият път, в който се изправяхме лице в лице. 

Предишният случай беше през септември 1993 г., в неговото седалище в самопровъзгласената република Херцег-Босна. Генерал Праляк беше подписал заповед, позволяваща трима репортери, в това число и аз, да влязат в концентрационния лагер Дретели, който беше под негово командване, близо до Чаплиня, където босненски мюсюлмани бяха малтретирани, държани гладни и убивани. 

С толкова голямото внимание, което беше отдадено на присъдата на Ратко Младич, мнозина забравиха другата война в Босна, в която босненските хървати се опитаха да създадат собствена "етнически чиста" територия. В онзи ден през 2006 г. Праляк беше обвинен, че е бил един от лидерите на това начинание, а аз бях призован да кажа пред съда какво зная за неговата роля. 

Подобно на лидера на босненските сърби Радован Караджич, Праляк избра да се защитава сам, избягвайки адвокатите. Той споделяше лудостта на Караджич, която би била ексцентрична, ако не беше толкова смъртоносна.

"Нямаме много време, започна Праляк, така че се опитайте да отговаряте кратко и точно". Той излъчваше сила навсякъде, дори и в тази зала. 

Аз казах на съда как през септември 1993 г. ние работехме по писмо на хърватския президент Франьо Туджман, според което условията в лагерите в Босна не отговаряха на Женевските конвенции. 

Беше ни отказано многократно да влезем в Дретели. Но в крайна сметка - по причини, най-добре известни на него, Праляк подписа заповедта да ни пуснат вътре. Когато отидохме в бившата база на югославската армия и подадохме заповедта на командира на лагера, майор Сакота, той беше втрещен, но изпълни заповедта на Праляк и ние влязохме.

В един от складовете бяха натъпкани стотици ужасени мъже, бяха седнали или клекнали; преди това вратата е била затворена за 72 часа, като ги бяха оставили да се задушат в жега и смрад, пиейки собствената си урина.

Продължихме до два хангара, изкопани върху хълм. Вратите бяха отворени, но вътре беше тъмно. Затворниците вътре бяха в ужасно състояние - бяха като скелети, с разфокусирани очи, с кожни проблеми. Те ни казаха, че вратите често се заключвали и една нощ пияни охранители са открили огън през вратите, убивайки и ранявайки мнозина.

Видяхме душките по металната врата и следите по стената. Макар и мюсюлмани, много от затворниците са били част от Хърватския съвет за отбрана под командването на Праляк и са се били срещу общия сръбски враг, а сега бяха преследвани от бившите им другари. 

Свидетелствах за по-широко разпространените и ужасяващи убийства в мюсюлманския анклав на Източен Мостар, обсаден от армията на Праляк, но не под неговото пряко командване, доколкото ми е известно. 

Тринадесет години по-късно Праляк искаше да говори само за това как етническите групи "имат суверенни права" и ме попита: "Правото на защита и на свобода задължение и право ли е на суверенните хора?". Не се виждаше пушек да излиза от ушите му, но усещането беше такова.

Съдия Антонети се намеси: "Г-н Праляк, бихте ли задали въпрос, на който свидетелят може да отговори?" - и ние продължихме в този дух за известно време.

Праляк ме попита: "Вие разследващ или политически журналист сте?". Казах му, че когато отразяваш война, "трябва да знаеш, според мен, малко и за политическата ситуация".

Това продължи отново и отново. "Господин Праляк, съдиите от лявата и дясната ми страна... са на мнение, че задавате въпроси, които не са уместни", каза Антонети.

След въпроси от обвиняемия за друг лагер, Габела, времето изтече и Праляк посочи: "Въпреки че ще имам още много въпроси, ще спра дотук. Благодаря Ви, че отговорихте на въпросите".

В съдебния протокол пише: "Свидетелят: Благодаря Ви, генерале". И това беше.

Той направи шоу, но аз не бях сигурен какво постигна, освен това аз да се придържам към историята си срещу военнопрестъпник, който също имаше своя. 

Шоуто от сряда беше по-решаващо, но не и напълно несъвместимо с характера му.