Да срещнеш Нийл Армстронг

Точно половин век се навършва днес от полета на американския астронавт Нийл Армстронг - първият човек, стъпил на Луната. Всъщност същинското стъпване на повърхността ѝ е четири дни след излитането, но заради успеха на мисията в света се приема тя да се отбелязва на днешната дата. Един от малкото журналисти, разговаряли на четири очи с Армстронг, разказва за двете си срещи с него. 

Когато се завръща от Луната, Армстронг е награждаван от крале и кралици, президенти и министри. Макар светът да е в  краката му, вместо да прегърне статуса си на знаменитост, той се оттегля от обществения живот. Затова и публиката знае твърде малко за неговата личност.

„Оставяше впечатление на самотник. Може би опитът от мисията до Луната го бе травмирала по някакъв начин, животът на Земята все едно бе антитеза на върха, който бе покорил на Луната, спомня си журналистът от Би Би Си Палаш Гоб.

Астронавтът не обичал да дава интервюта, а мълчанието му давало почва за слухове, разпространявани на всяка годишнина от стъпването на Луната.

„Бях един от малкото журналисти, които имаха късмет да срещна Нийл. Струваше ми се, че е един от най-нормалните, здравомислещи хора, които съм срещал“, разказва Палаб Гош.

„Бях млад репортер, работещ за BBC Look East. Нийл трябваше да бъде награден с почетна степен от университета „Кранфийлд“ и бях поканен да го интервюирам. Бях нервен, че ще интервюирам толкова голяма звезда. Беше усмихнат и приятелски настроен. Той беше първият човек, стъпил на Луната, но се държеше много любезно и така ме предразполагаше. Отговаряше на въпросите ми обмислено и задълбочено“, спомня си журналистът.

„Армстронг сподели болката ми от факта, че програмата „Аполо“ беше спряна, тъй като му разказах, че детска ми мечта да пътувам в космоса е разрушена. Зададох му въпроса: „Какво се случи с мечтата на Армстронг?“ Той ми отговори, че тя все още е тук. Реалността може би е избледняла, но ще се върне, когато е време, а отговорът му беше жест на доброта, който събуди оптимистичния дух на млад мъж за приземяването на Луната“, пише Гош.

Репортерът го среща и 16 години след първото интервю, когато астронавтът е в Обединеното кралство заедно с колегите си Джин Чернан и Джим Ловел като част от световното турне в чест на 40-ата годишнина от приземяването на Луната.

„Бяхме поканени да ги интервюираме в един не много претенциозен хотел, близо до летище „Хийтроу“, при строги мерки за поверителност. Астронавтите се бяха регистрирали под фалшиви имена, така че щом от персонала на хотела ме попитаха каква е целта на интервюто, аз посочих, че е свързано с голф“, казва Палаб Гош.

Той припомня на Армстронг за срещата им преди години и с удивление среща същия мил поглед. Легендарният астронавт му казва, че много добре помни деня.

Докато двамата разговарят, Армстронг отказва да даде ново интервю, като казва, че не желае да отнема светлината и вниманието от своите колеги.

За Армстронг от онова време разказва новият документален филм на Би Би Си и Дейвид Феърхед „Армстронг“ (2019), който излиза този петък, 19 юни, по случай 50-годишнината от кацането на Луната.

За заснемането му Би Би Си кани членове на семейството на Армстронг в студиото си. Неговият най-малък син Марк и внучката му Кали са удивени, когато от телевизията им показва снимки от мисията.

Гледайки дядо си да върви към стартовата площадка, Кали е впечатлена от приликата между тогава 39-годишния Нийл Армстронг и нейния баща, който сега е на 56 години.

И макар че това е история, която Марк и Кали познават отлично, те отново са развълнувани от снимките и възкликват, че тази история никога няма да остарее. Двамата наследници на Армстронг гледат с благоговение записа, когато Нийл излиза от лунния модул и изрича думите, останали в историята: "Това е една малка стъпка за човека и един гигантски скок за човечеството."

"Мисля, че баща ми е бил неправилно представен от медиите. Беше замислен, имаше голямо чувство за хумор и беше много музикален. Понякога ходеше по коридора и си пееше“, споделя Марк за баща си. Не бил онзи татковци, които да казват какво да мислиш и какво да правиш. „Имаше по-скоро подход на преподавател, който ще ти покаже различни варианти и ще те подтикне да помислиш внимателно над избора си, за да избереш правилния, точно както през целия си живот той е служил за пример."

За Кали Нийл е просто „дядо“, който не е говорил много за приземяването на Луната. Но веднъж ѝ казал, че най-дълбок отпечатък у него оставил моментът, в който видял Земята да се издига над лунната повърхност.

"През 1969 г. той погледнал към Земята и я видял от космоса като крехък ресурс, за който се надявал хората да се грижат внимателно", споделя Кали.

Репортерът на Би Би Си разказва и за срещата си с най-големия син на астронавта – Рик Армстронг. Запознават се във Великобритания по време на чествания за кацането на Луната. Сега Рик е софтуерен инженер и споделя, че обича факта, че е син на баща си, но понякога е трудно да се живее с това наследство.

„Има много очаквания върху теб. Всеки трябва да бъде приеман според собствените си заслуги, а да бъдеш син на известна личност понякога пречи“, казва Рик.

„Много ми се искаше да бъда астронавт, но може би не съм го направил, защото винаги ще ни сравняват“, допълва най-големият син.

Запитан какво смята за наследството, което оставя Нийл след себе си, Рик казва: "Когато говорим за наследство, не мисля за татко. А за програмата „Аполо“, която имаше екип от хиляди хора, ангажирани в една цел. Когато работиш за тази цел, можеш да постигнеш невероятни неща.“

Според Рик събитията от 1969-а оставят след себе си много вдъхновение. „Толкова много хора са идвали при мен, за да ми споделят, че онази година ги е вдъхновила да станат учени, инженери, доктори и др. Цената на наследството, оставено след тази мисия, не може да се калкулира."

„Това беше момент, в който разбрахме, че всичко е възможно и бяхме подтикнати да работим за нашите начинания. За мен най-героичната част от историята на Нийл е, че след като изигра своята роля в тази невероятна културна трансформация на човечеството, той имаше смирението да се отдалечи и да бъде човекът, който винаги е бил: професорът, музикантът, бащата, инженерът - истинският Нийл Армстронг“, завършва своя разказ Палаб Гош.

Нийл Олдън Армстронг се ражда на 5 август 1930 година в град Уапаконета, Охайо. Баща му е държавен служител и работата му принуждава семейството постоянно да се мести от град на град. Нийл се запалва по авиацията през 1947 година. Още през студентските му години се проявява талантът му на пилот. Получава пилотски лиценз преди да вземе шофьорска книжка. Служи във ВВС на САЩ и участва в Корейската война. Има 78 бойни полета, като при един от тях е свален. Твърди, че го е свалил руски изтребител.

Между 1958 и 1962 година е сред пилотите, които провеждат експериментални полети с ракетопланите North American X-15. През септември 1962 година попада сред избраните за подготовка на бъдещи астронавти.

За пръв път лети в космоса като командир на „Джемини-8“. Заедно с астронавта Дейвид Скот извършва първото скачване в космоса на два кораба. Но заради сериозен проблем с навигационната система на кораба полетът е прекратен предсрочно. Завръщането на екипажа на Земята протича по план, без излишни усложнения.

През юли 1969 година Нил Армстронг командва екипажа на „Аполо 11“. След 4 дни пътуване, на 20 юли 1969 година, лунният модул с Нийл Армстронг и Бъз Олдрин каца на повърхността на естествения спътник на Земята.