Босфорс-мажор: как и с какво Путин посрещна Ердоган

На 8 април руският президент Владимир Путин прие в Москва турския си колега Реджеп Тайип Ердоган. Специалният кореспондент на „Коммерсантъ“ за Кремъл Андрей Колесников смята, че главна тема на преговорите са били доставките на руски газ, които Турция си осигурява. Той коментира какви изтънчени врътки е приложил турският лидер, за да реши въпроса в своя полза.

Случи се неочакваното: Ердоган закъсня с полета си от Истанбул повече от час. При все, че той бе очакван да пристигне навреме в Кремъл. После се изясни, че Владимир Путин и Реджеп Ердоган няма да отидат същата вечер в Болшой театър на операта „Троя“, каквито бяха намеренията им, и че интересите им там ще бъдат представлявани от министрите на културата.

Стана ясно, че Путин и Ердоган не смятат да припират за преговорите в Кремъл /а нали операта беше единственият фактор, способен да сдържи техния ентусиазъм по време на обеда и пресконференцията/. Когато двамата президенти се намериха накрая в Кремъл, Владимир Путин тихо, но крайно изразително, и според мен, с огромно удоволствие, поздрави Реджеп Ердоган на турски. И ако не греша, руският президент остана доволен от ефекта, който произведе, много повече, отколкото турският.

Преди срещата в тесен състав Путин се ограничи в дежурните фрази за, вярно, неизменно и неизбежно растящият стокообмен. А ето Реджеп Ердоган, струва ми се, говори по същество. При това той се преизпълваше със странното, струва ми се, усещане за увереност в себе си и в своя утрешен ден. Някой може би ще нарече това самодоволство, което поради нещо напира в него. Но не, това е твърде в повече, и просто трябва да се каже, че не е нужна да бъде толкова уверен в себе си, че животът е доста сложен и че той сам ще разпредели всичките уверености на местата им по дни и часове… Но да кажеш, че това е минало, давайте да говорим по същество, няма на кого.

„Преди всичко, искам да отбележа Турски поток. Действително, строителството на морския участък на този газопровод е завършено. Изграждането на сухопътната част върви по план. Предстои ни навреме да приключим строителството и на този участък“, каза турският президент. Впрочем, да се говори за това с подобни изрази би си струвало само, за да се прикрият съмненията в тяхната своевременност.

Когато срещата в камерен състав беше в разгара си, при журналистите дотича ръководителят на руският фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев, който каза, че ето сега ще започне работата на новия руско-турски инвестиционен фонд на стойност 900 млн.долара. „Това може и да ви изглежда странно, но много турски компании сериозно обсъждат възможностите за инвестиции във вътрешния руски туризъм!“, съобщи Дмитриев. А и е вярно, че това изглеждаше твърде странно. Но странностите на Кирил Дмитриев не приключиха с това.

Много е възможно силно да нарасне интересът на руските компании в Турция и на турските в Русия! – продължи той и разказа за инвестиционната привлекателност на компанията „Яндекс“. А помолен да конкретизира своите прогнози, допълни: „Разбира се, че ще увеличаваме технологичното си присъствие в Турция и в други арабски страни!“. Така кратко и събирателно само в една фраза отдавна не се е говорило нито за Турция, нито за други арабски страни. Защо господин Дмитриев нарече Турция арабска страна, навярно и разумен човек не би разбрал.

Независимо от това, че Владимир Путин каза, че предстои обсъждане на огромен пакет предложения и въпроси, този процес не отне много време. Преговорите в разширен състав се оказаха условни, скоро започна и кръглата маса с участието на бизнесмени от Турция и Русия, и форматът не предвещаваше дълга развръзка. И господин Ердоган вече беше казал, че Турция е готова да предложи облекчени варианти за пътуването на руските бизнесмени и че „ние разглеждаме руските фирми в Турция като свои“.

Това, впрочем, означаваше, че до сега визовите проблеми за руските и турските бизнесмени така и не са решени, макар за това да се говори всеки път на всяка среща и не за пръв път. Ситуацията се изостри веднага, след като Турция разби руския бомбардировач и досега изглежда безизходна /при това се знае, че всички останали проблеми, свързани с инцидента, в това число и моралните, по всички признаци са изчерпани отдавна/. Междувременно срещата с бизнеса продължи повече от час и половина срещу планираните 40 минути.

В режима на закрити врати от руска страна са говорили министърът на икономическото развитие Максим Орешкин, шефът на „Росагро“ Андрей Гурьов, генералният директор на „Металоинвест“ Андрей Варичев и ръководителят на „Росатом“ Алексей Лихачов. И всичко вървяло мирно. От турска страна са били предвидени само докладчици. Но точката на кипене се случила при четвъртия турски бизнесмен. Внезапно от упор той попитал Путин защо Русия не дава на Турция достойни газови доставки. И Владимир Путин започнал да отговаря подробно, и вероятно е видял, че това трябва да го притисне, отговарял твърдо и още по-категорично, а отговорът му бил все по-малко утешителен за турците: че има пазар с международни стандарти и че никак не може да се правят доставки на всички, тъй като всички без изключения настояват за доставки… Изобщо, така на неговото място би отговарял всеки регионален търговец на газ, дори на вътрешния пазар.

Този отговор обаче не удовлетвори преди всичко самия Реджеп Тайип Ердоган. След отговора на Владимир Путин той видимо с възпитателна цел реши да даде възможност за изказвания на всички турски бизнесмени, а те бяха 20 души. Т.е. това беше такава форма на наказание за неотстъпчивостта по въпроса за доставките. И един след друг турските бизнесмени разказваха как се стремят да стъпят на руския пазар, как за това правят всеки път и невъзможното, жалваха се от трудните условия за бизнеса в Русия. Съдейки по всички, трябваше да стане очевидно: че газовите доставки са нужни като въздуха, за да компенсират тежките морални и материални загуби на турския бизнес, свързан с инвестиране в Русия.

На пресконференцията президентите следваше да се появят, навярно изтощени така, както изглеждаха самите бизнесмени след тази среща. Но с Путин и Ердоган това изобщо не беше така. Изглежда при тях подобен вид мероприятия са влезли даже не в кръвта им, а в обмяната на веществата. Ердоган започна пръв, той заговори за дисбаланса в търговията между двете страни и за това, че преди всичко причината е в газовите доставки и цените им. Търговският баланс се развива в полза на Русия и това става заради вноса на природния газ, но с времето този баланс може да се промени, каза той. А намекът му беше по-прозрачен и от самия газ.

Ердоган посочи, че трябва да се види по какъв начин могат да се развиват двустранните отношения, след като 81 турски провинции ползват газ и основно природен, а 50% от него се купува от Русия. Господин Путин, изглежда, в началото не смяташе да коментира, но бързо преосмисли. Той рязко разкритикува тезата за дисбаланса и предложи проблемът да се разглежда по-широко. И главното – той говори за стабилността на руските доставки, различни от другите, и това явно бе още една търговска позиция от преговорите.

По всичко беше ясно, че Путин е раздразнен от срещата с бизнеса, която Ердоган се постара безпардонно да превърне в инструмент на тези преговори. Би било странно, ако двамата на тези преговори не се изкажат и по повод проблемите в сирийския Идлиб. Те се и изказаха, но и нищо ново не казаха. „Решението на всички проблеми ще бъде възможно, когато се сформира конституционният комитет в Сирия. Списъкът на членовете му се намира при специалния представител на ООН за Сирия за съгласуване“, посочи Путин. Все пак и това беше новина. Значи, списъкът накрая е съгласуван с властите и опозицията в Сирия. А по-нататъшната отговорност господин Путин е делегирал на ООН.

Освен това, руският президент каза, че да, проблемът с визите не е решен, но е постигната договореност, че безвизовият обмен ще бъде за притежателите на служебни паспорти, а такива, според него, в турската страна има 3 пъти повече, отколкото в Русия. И вече на този упрек Реджеп Тайип Ердоган не можа нищо да каже.