Бившият военен №1 на Полша: Следващата цел на украинците ще бъдат Донецк и Луганск

„Украинското настъпление при Харков се засилва като снежна топка. Силите им се насочват към района на Купянск, имаше съобщения за навлизане на украинците в Изюм. Ако успеят да преминат държавната граница и да я възстановят в района на Харковска област, това би било огромен успех. След освобождаването на Харковска област следващите цели на Украйна ще бъдат Луганск и Донецк.“ Това смята генерал Мечислав Ченюх, бивш началник на генералния щаб на Войско полске, полската армия в разговор за портала Onet.pl.

Според бившия шеф на Генералния щаб силите на руснаците са отслабнали. Ясно е и се вижда в няколко области. Първият е човешкият ресурс. Руската федерация има проблем с комплектоването на частите, които участват в тази война, смята Ченюх. Оценявайки ситуацията на фронта, генералът подчертава, че битките се печелят от дивизиите, пехотата, танковете и самолетите. Но войните се печелят най-вече от логистиката, а тази страна на руснаците е изключително слаба.

Бившият военен номер 1 на Полша разглежда контранастъпателната операция в Харковска област в контекста на общите усилия за защитата на самия Харков. „Харков е вторият по големина град в Украйна. В момента е под непрекъснат обстрел от руска артилерия. Действията на украинската армия ще поставят Харков извън обсега на основните средства за поразяване на Русия. Разбира се, той все още ще бъде в обсега на техните балистични ракети или крилати ракети, докато по-голямата част от руските огнестрелни оръжия няма да могат да достигнат до тази агломерация.“ – мотивира се генералът.

Контраофанзивата е само крачка преди следващите действия на ВСУ. „Недалеч от Харков е държавната граница между Русия и Украйна. Така че ако, както в района на Шумава и Киев, украинците успеят да преминат до държавната граница и да я възстановят в района на Харковска, това очевидно би било голям успех за украинската армия. След освобождаването на тази област следващите цели на Украйна ще бъдат Луганск и Донецк.“

Въпреки добрите резултати на украинците, ген. Ченюх смята, че още е рано да се говори за пълномащабно контранастъпление на ВСУ. „Още е рано да се говори за това. Засега не съществуват всички условия украинската страна да премине в към такова контранастъпление, каквото знаем от учебниците или историята. Появяват се дори по-широки въпроси относно това дали украинската страна изобщо някога ще премине в такова контранастъпление, каквото всички ние си представяме?“

Генералът застъпва тезата на някои цивилни полски анализатори на военното дело, като политолога Ярослав Волски, който смята, че контраофанзивата, започнала на Херсонското направление е резултат не от решение на военните власти и генералния щаб, а на политическото ръководство на Украйна. „Натискът на медиите върху украинските военни да започнат контраофанзива, офанзива или контраатака беше толкова голям, че те се почувстваха принудени да предприемат някакви настъпателни действия. Но за да придобият големи мащаби подобни действия, трябва да са налице определени условия.“ – смята генералът и добавя, че част от условията вече са налице: руснаците са отслабени, остават без доброволци, мобилизират се хора без качества, вземат се хора от затворите, лица с кредитни проблеми, нуждаещи се от пари, както и бездомници. С такава армия, според военния, не може да се провеждат пълноценни операции.

От друга страна въоръжаването на Украйна категорично трябва да бъде подобрено. Получаваното от Запада въоръжение не е достатъчно, а и не винаги е най-качественото. „За да премине към широконастъпателни действия, Украйна трябва да постигне за себе си предимство по отношение на качеството на техниката, нейното количество и запасите. Не мисля, че все още са създадени такива условия по целия фронт.“

Генерал Мечислав Тенюх твърди, че това, което виждаме, още не е контранастъпление, но очаква с течение на времето условията на украинската страда да се подобрят и да получи желаното преимущество.

Тенюх изказва и любопитна хипотеза, защо Русия не провежда масова мобилизация. Наред с имиджови и икономически причини, генералът изважда и още един довод. Кремъл се бои от масовизиране на армията, от влизане на големи и трудни за контрол маси. Страхуват се, че в такава ситуация може да се стигне до преврат. Експертите посочват, че октомврийската революция в Русия през 1917 година започва оттам, че въоръжената армия се мотае из цялата империя. Недоволната от властите и ръководството си армия в крайна сметка подкрепя революцията. Точно от повторение на тази история се опасяват руските върхове и по тази причина не обявяват мобилизация, смята генералът.