Людмил Хаджисотиров пред Nostrabet: Трансферът на Везенков е най-голямата новина от десетилетия за родния спорт

Бившият наставник на баскетболния Рилски спортист Людмил Хаджисотиров даде ексклузивно интервю за сайта NB. Специалистът засегна основната тема на деня в родния баскетбол в момента – трансферът на Александър Везенков в Сакраменто Кингс. Според Удо това е най-голямата новина в българския спорт от десетилетия насам, като той натърти, че тепърва ще разбираме колко голямо постижение е това.

Хаджисотиров призова държавата да се възползва от този страхотен момент, за да изстиска максимума от името и успехите на Везенков за целите на популяризацията на баскетбола у нас. Според него е крайно време да се изгради държавна политика за спорта в България и да се отделят необходимите средства в тази посока.

Здравейте, господин Хаджисотиров! Да започнем от най-новите събития – колко голяма новина е трансферът на Сашо Везенков в Сакраменто за родния баскетбол?

Това е феноменална новина – най-голямата такава за последните десетки години. Това важи и за българския спорт като цяло. Още от деца знаем, че НБА е „Лигата на извънземните“. Да имаме българин, който да отиде там в пиковата си възраст, е невероятно. С много труд, талант и постоянство той успя да стане най-добрият играч в Европа. Преди 6 години беше избран в драфта, за да бъде върнат в Европа, но сега вече има възможност да отиде на много добро място. Това е уникално. Не знам дали хората си дават сметка какво постижение е това за Везенков и за България.

Доколко може да се използва този трансфер като трамплин за българския баскетбол оттук насетне?

Трябва да бъде използван. За разлика от преди много години вече има достъп чрез интернет до всички мачове или на следващия ден да се види нивото. Федерацията по баскетбол и ММС трябва да направят една маркетингова стратегия, с която да се извлече максималното от престоя на Везенков в НБА. Няма по-добър момент, за да се популяризира спортът у нас. Това може да запали много мечти и да даде визия на много деца и родители като цяло. Сега имаме достъп до българин, който стига до „Лигата на извънземните“ и всяко дете ще си каже, че това е възможно чрез много работа.

Наблюдава ли се вече бум на интереса сред младите към баскетбола, след като от години насам той твори по европейските терени?

Да, абсолютно. Аз съм му бил треньор, когато беше част от националния тим до 16 години и тогава стана топ реализатор, както се случваше и на всички следващи първенства. Сега той се показа на висота и по време на Европейското. Хубаво е, че се предава и толкова баскетбол от Евролигата по родните канали. В комбинация с добрата игра на други родни състезатели и интересното първенство в НБЛ в последните години води също до популяризация. Диамантът обаче безспорно е Сашо Везенков. Оттук следва натуралният ефект за популяризация, но сега вече е необходима цяла стратегия на държавно ниво, за да извлече максимума от тази много позитивна ситуация.

Очаквате ли излизането на повече качествени играчи на база на по-големия наплив от деца, които ще се запалят по баскетбола, гледайки изявите на Везенков?

За да работи системата трябва да има пирамида с широка основа и максимално много деца. След това по-добрите играчи трябва да бъдат насочвани да се занимават по-сериозно, а оттам идва и ролята на треньорите. Затова е много важно да се инвестира в качествени треньор в школите. В момента е по-лесно, тъй като има достъп до много информация. Ако едно дете е добро, то няма как да не бъде забелязано от повече хора. Имат ли качествата, смятам, че по-добрите деца ще играят и на по-високо ниво в чужбина. Оттам насетне въпросът е дали тези състезатели и родителите им са готови да минат през лишенията и жертвите, нужни, за да станеш елитен спортист.

Може ли да се произвеждат елитни играчи у нас с оглед на проблеми, с които сме наясно в нашия баскетбол?

За мен е възможно. Времето го е показало. От моята и предишни генерации са излизали чудесни баскетболисти. Независимо от условията, ако е налична необходимата мотивация, може да стане всички, защото българите са талантливи във всички сфери. Това ще се случи обаче и много по-лесно, ако има по-добра система. Инфраструктурата се подобрява, но е необходима цяла система на място. Крайно време е държавата да застане плътно зад спорта, да го подкрепя и да го поощрява. В момента ситуацията е компромисна, колкото да се отбие номера.

В Унгария, например, държавата е застанала плътно зад развитието на професионалния и аматьорски спорт. Всички общини са задължени да отделят сериозни средства. Това нещо го няма тук – всеки си измива ръцете и спортът не е приоритет. Въпреки това успяваме да раждаме спортисти на световно ниво. Представете си какво може да се случи, ако има целенасочена инициатива за развитие на спорта. Имаме доста такива примери около нас – Сърбия, Хърватия, Словения, Литва – всички са сериозни школи не само в баскетбола.

Има ли някой, който може да постави под повече натиск държавата, за да даде своето за развитието на спорта?

Трябва да има целенасочена работа и дори агресия в тази посока, защото очевидно на управляващите приоритетите са насочени другаде, да го кажа така. Повечето не са се и събличали по физическо, така че те нямат отношение към спорта. Поглеждайки от по-високо картинката и вземайки предвид здравето на нацията, съответно развитието на масовия спорт, а след това на професионалния, това носи много повече ползи. Ако има визия в тази насока, ще се отделят и много повече средства за спорта като цяло.

Ще успее ли Везенков да се адаптира достатъчно бързо към изискванията в САЩ?

Аз съм много доволен, че именно Везенков стигна дотам. Не само, че той е невероятен баскетболист, много успешен и вече милионер, той е изключително скромен, за което родителите навярно трябва да бъдат поздравени.

По отношение адаптацията ще кажа, че той сега е във върха на кариерата си. В Евролигата се играе доста физически баскетбол, докато в НБА правилата леко се промениха, за да може играта много да се доближава до европейската. Чисто баскетболно адаптацията според мен ще мине добре. Може би ще е необходимо единствено време, за да се аклиматизира към динамичния живот в САЩ. Организацията, от друга страна, е на толкова високо ниво там, че човек трябва да мисли само и единствено за баскетбол. Да, в това първенство играчите са по-атлетични, но аз вярвам, че Сашо е готов. Въпросът е всички да имаме малко търпение и той ще може да покаже на какво е способен. Сакраменто е със сериозни амбиции, добър треньор и силни играчи, така че Везенков може да се възползва от тези условия.

Разбрахме, че националният отбор няма да може да разчита на Везенков за идващите квалификации. Лишава ли ни това от шансове?

Аз съм винаги оптимист. Ако Везенков играеше, щеше да вдигне многократно класата, но проблемът е, че трябва да се компенсира не само неговата липса, но и тази на още много важни състезатели. Сега ще е по-трудно. Ако бяхме в пълен състав, преминаването на тези квалификации щеше да е доста по-лесно и реалистично.

Вие наскоро приключихте с Рилски спортист. Какво следва оттук във Вашия професионален път?

В момента си почивам, възстановявам след дълги години на интензивна психическа и физическа работа. Смятам да отделя време, за да се усъвършенствам професионално. Ще ходя на семинари и ще отида да гледам някой силен европейски тим по време на подготовката и мачовете им. Отворен съм, при подходяща ситуация, да започна с нов проект и отбор.

И за финал – едно пожелание за българския баскетбол до края на годината?

Пожелавам всички да са здрави и да се случват позитивни неща, започвайки от националния отбор и преминавайки през Везенков. Сега има европейски първенства за юноши, на които се надявам, че по-талантливите играчи ще изпъкнат, за да получат шанс да се развиват. Надявам се и държавата да започне да отделя повече средства и внимание за спорта у нас.