OffNews.bg

Българинът Атанас Скатов стъпи на Еверест (видео)

Сливенският алпинист Атанас Скатов покори Еверест, съобщи преди малко официалната страница на експедицията му.

Скатов е изкачил най-високият връх в света (8 848 м н.в.) в 6 часа непалско време, тръгвайки в полунощ от лагер 3 на височина 8 300 м.

Интересно е да се спомене, че алпинистът покорява Еверест, докато е на напълно веганска диета и без да използва кислородни маски.

Публикуваме историята на подвига му и снимки, взети от страницата на експедицията на Атанас Скатов.

Началото на изкачването започва на 6 април тази година, когато Атанас излита от Истанбул в посока към Богинята - майка на света, както са известни Хималаите на тибетски – Джомолунгма.

На 10 април след церемония „Ката“, при която се връчва традиционен бял шал, символ на пречистване, Атанаст се отправя към Тибет. На следващия ден пътуването започва в 6 часа сутринта, като групата минава през Лхаса - столицата на Тибетския автономен регион в Китай, а най-високата точка на пътя е 4000 метра надморска височина. Остават за нощувка и аклиматизиране, последвани от изкачване до Тингри на 4350 м.н.в. Групата отново остава известно време, за да се аклиматизира.

На 15 април Атанас вече стига до Базов лагер, намиращ се на 5200 м.н.в. „Гледката към Еверест е невероятна и спира дъха. Неописуемо“, възхищава се той.

На 18 април в 6:45 часа местно време се случва трагедия – 16 шерпи, „осигуряващи въжета за алпинистите, загиват под свляклата се снежна маса между Лагер 1 и Базов лагер на около 5800 мнв (ледопада Кхумбу) от Непалска страна (или маршрута, който се смята за технически по-​лесен - Югоизточния ръб). Трагедията отеква и сред нашите шерпи, някои от които загубват свои близки“, разказва Скатов.

“Днес названието „шерпа“ често грешно се приема като синоним на носач. Това съвсем не е така, обаче. Шерпите (или „източните хора“) са етническа група, населяваща високопланинските райони на Непал. Еверест е свещена планина за тях, наричайки я Джомолунгма — на тибетски „Богиня майка на Вселената“ и Сагарматха — на непалски „Богиня на небесата“. Дълго време местните са смятали, че върховете са забранени за човешки същества и сега изкачвайки се на върха, остават няколко стъпки по-​надолу, за да не проявят неуважение. Приветливи, изключително издръжливи и опитни във високата планина, шерпите правят експедициите възможни. Те са водачи, носачи, подсигуряват въжета и лагери”, обяснява алпинистът.

На 20 април се осъществява преход до междинен лагер. На същата дата се навършват и 30 години от покоряването на най-​високия връх от Христо Проданов.

На 22 април българинът се изкачва до лагер АБС и единствен от групата си остава да преспи там. Температурата е -16° по Целзий.

Остава за 2 дни да се аклиматизира между лагерите:

“Целта е тялото да се приспособи към намаленото количество кислород, наред с други неблагоприятни фактори на голямата височина като намалена влажност на въздуха, ниска температура (до –35°) и повишена слънчева радиация. Недостигът на кислород е най-​голямото предизвикателство на върха. Нивата му на височина 8848 м са едва 1⁄3 от тези на морското равнище”, се разяснява в сайта на Скатов.

Следват дълги дни на изкачвания и престои – от 23 април до 14 май.

Изкачването до върха се забавя заради метеорологичните условия.

Накрая на 24 май в 6:00 часа непалско време Атанас Скатов стъпва на покрива на света.

Той тръгва от лагер 3 (8300м) в полунощ и в 8:15 местно китайско време успява да изкачи върха пръв за сезон 2014.