Как станах свидетел на граждански арест

Късно снощи станах свидетел на случка, която ми върна вярата в хората. Държа да я разкажа, защото вярвам, че ако повече хора реагират така, както героите от вчера, кражбите рязко ще намалеят.

Защото искам по някакъв начин да благодаря на тези млади хора, които с риск за живота си преследваха крадеца и го заловиха.

Искам случката да стане публична и всички да следим дали прокуратурата и съдът ще си свършат работата или още днес крадецът ще бъде пуснат да краде отново.

Какво се случи?

Сценката се разиграва на спирката на "Плиска", откъм страната на бившето кино. Жена на средна възраст чака автобус на тротоара при изхода на подлеза. Преметнала е през ръката си голяма бяла дамска чанта. Младеж се затичва към нея, дърпа й чантата, качва се на колело и тръгва по локалното платно срещу движението на колите. Жената хуква след него.

В това време Митко, мой съсед, се прибира с колата си по локалното. С него е съпругата му, бременна в деветия месец, терминът й беше вчера и се очакваше всеки момент да роди.

Митко вижда, че срещу него се задава колоездач с преметната бяла дамска чанта на рамо, а зад него някой тича. За секунда съобразява, че не е естествено колоездач да се набира в насрещното с бяла дамска чанта на рамо. Извърта волана и му блокира пътя. Велосипедът се блъска в колата, капакът й е смачкан. Колоездачът отхвърча нагоре, претъркулва се през стъклото, стъпва на покрива на колата, скача от нея и побягва. Митко дърпа ръчната и го подгонва.

В това време момче и момиче се прибират от протеста с колелата си. Виждат какво става, захвърлят ги на локалното и също се втурват да гонят крадеца. 

Аз живея точно зад бившето кино "Изток". Пуша на терасата и виждам как някой тича, а няколко човека го гонят. От терасата на отсрещния блок човек крещи: "Полиция, полиция".

Изхвърчам веднага и попадам в разгара на битката - две момчета се боричкат, дотърчава младеж с червена шапка и се мъчи да се ориентира кой от тях е крадецът и кой - преследвачът му. И двамата са в кръв, има много кръв. Дотичва и ограбената жена, която задъхано обяснява какво е станало. Излиза жена ми, идва жената на момчето с червената шапка - те двамата са колоездачите, които се прибираха от протеста и захвърлиха колелата си, за да преследват крадеца. 

Той още не се е предал. Докато момчето с червената шапка звъни на 112, крадецът дере и хапе Митко, който го е притиснал на паважа.

В това време съпругата на Митко, бременната в деветия месец жена, е в смачканата кола на локалното, запушила цялото движение. Митко й звъни по телефона, докато крадецът го хапе. Казва ни: Дръжте го вие за малко, отивам да намеря жена ми. Бързо си давам сметка, че може и да не го удържим, и пращаме жените си да намерят жената на Митко и да й кажат, че той е добре. 

Докато тя чака на локалното, вижда как двама други младежи вземат колелото на крадеца и тръгват нанякъде. Жените ни хукват да ни кажат, за да хванем помагачите. Хората от терасите ни напътстват. Хващаме единия, подгонваме другия. Явно годинките са ми понатежали и не съм във форма - имаше трийсетина метра преднина и го изпуснах. 

Крадецът 

Крадецът е младо момче, на видима възраст около 20-25 г. С брада, мургав, може би от ромски произход, но не мога да го твърдя със сигурност. С момчето с червената шапка обсъждаме дали да го бием, за да запомни, че не трябва да се краде, защото в полицията нищо няма да му направят, а утре ще го пуснат. Митко, който го е притиснал на паважа, казва, че това е граждански арест, а не саморазправа. Ограбената жена ни се моли: "Момчета, не го бийте, все пак и той е човек". Под влиянието на адреналина не съм сигурен, че бяхме съгласни с нея, но така или иначе - дори не го пипнахме.

Крадецът го удря на психология. Обяснява ни, че му е за пръв път в живота. Накарали го, той не искал.

- Кой те накара? - питаме ние.

- Едни нещастници.

Когато разбира, че Митко има бременна жена, сменя версията.

- И мойта е бременна в девети месец. Обаче е гладна.

Твърди, че е от ботевградското село Осиковица. Голям глад било там.

В това време вече са се събрали хора. Един от тях не издържа на наглостта му и тръгва да го бие. Удържаме го, преди да го е ударил.

Полицията

Полицията дойде след около 5-10 минути след позвъняването на 112. Щракна му белезниците, започнаха следствени действия, които продължиха до късно през нощта. Голям екип, респектиращ, хора, които си знаят работата. Питам ги какво ще стане оттук нататък. Казват - ние ще го задържим за 24 часа, ще съберем всички доказателства. След 24 часа ще му гледат мярката за неотклонение - там вече всичко зависи от прокуратурата и съда, не от нас.

В това време почти сме забравили помагача. Съвсем младо момче, видимо от ромски произход. Казва, че е на 18 години без два месеца. Не познавал проснатия с белезници на земята, за пръв път го виждал. Не бил от София, но живеел в Панчарево. 

На въпроса защо се крие в храстите, щом няма нищо общо със случката - не отговаря.

Идва линейка. Качват крадеца на нея. Хората от терасите крещят - вкарайте го в затвора, не в линейката.

Респект и благодарности

Това нито е първата, нито ще е последната случка, в която граждани задържат крадец. Преди повече от 20 години съм бил свидетел как бременна циганка в трамвая бръкна в чантата на възрастна жена. Един от пътниците я хвана за ръката, точно когато беше в чантата. В блъсканицата се видя, че циганката не е бременна, а си е сложила възглавница, за да изглежда такава. Хората я пребиха. Оставиха я да лежи на спирката безпомощна и се изнесоха, преди да дойде полицията. Не обичам да се връщам към този спомен. Беше много лесно и не беше красиво.

Снощи беше различно.

Най-напред - респект към жената с бялата чанта, която не се уплаши от крадеца и го подгони. Респект от начина, по който изглеждаше. Имаше вид на елегантна и заможна жена, който явно е объркал крадеца. По-късно, без да искам видях портмонето й. В него имаше само стотинки, нито една банкнота. Извади ги и ме помоли да си купи цигара от мен. Да си купи, не да й дам. Разказа, че се връща от 10-часов работен ден. Най-голямото й притеснение беше колко ще я задържат в Районното, защото рейсовете ще спрат, а няма пари за такси до Младост. Полицаите обещаха, че ще я закарат, вярвам, че са го направили. 

Респект към Митко, моят съсед, когото до вчера не познавах. Нанесъл се е в нашия вход преди месец. Върнал се е от чужбина, защото иска детето му да се роди в България.

Не знам дали аз бих реагирал толкова бързо, ако видя колоездач с женска чанта през рамо. Не знам дали бих жертвал хубавата си кола, за да му препреча пътя. 

Не знам дали аз бих изоставил колата си на локалното на Цариградско и да хукна да го гоня.

Не знам дали изобщо бих си го помислил, ако до мен седи бременната ми жена в деня, в който трябва да роди.

И съм 100% сигурен, че нямаше да успея да настигна млад и пъргав младеж, още по-малко пък ще успея да го поваля и обезвредя.

А 200% съм сигурен, че ако все пак някак си бях успял, щях да стигна до грозна саморазправа. Митко не само не го нарани, докато го притискаше към земята. Той не позволи и на притеклите се хора да го пипнат.

Респект към бременната съпруга на Митко. В деня, в който трябваше да роди, тя се оказа сама на локалното лице в лице с двамата помагачи, които прибраха колелото на крадеца. Сама успя да докара смачканата кола до пред блока. Нито веднъж не укори мъжа си и остана до посред нощите, за да дава показания. Не каза и дума, когато съпругът й тръгна към районното, за да дава показания. Ние насила й набутахме телефоните си - да се обади, ако почне да ражда, а Митко още е в районното. 

Респект към момчето с червената шапка и неговата съпруга, които се връщаха с колела от протеста и ги захвърлиха, за да гонят крадеца. Двамата бяха оставили малко бебе вкъщи. Момчето остана да дава показания в районното. Натоварих велосипедите на колата и закарах съпругата му до тях, в Младост, за да се прибере при бебето.

Респект към полицията. Най-напред към младия полицай Дейвид, на когото това беше първият работен ден, дори първият работен час. Сигурен съм, че не си е представял, че първият му случай ще е как граждани подгонват и арестуват крадец. Респект към следователите, които си свършиха работата перфектно, разпитаха всички свидетели и замесени в случката, снеха отпечатъци. 

Респект към възрастния полицай, с когото дълго си говорихме за протестите. След 30 години стаж в полицията той беше много по-наясно какво се случва, отколкото аз след 20 години стаж в журналистиката. Ако някой политик действително иска да оправи счупената система на правораздаване, добре е да си поговори с хора като него. Ще обяснят подробно, с членове, алинеи и процедури, защо полицията хваща престъпниците, прокуратурата забатачва делата, а съдът ги пуска.

Молба към колегите журналисти: Моля, следете какво се случва със случая и крадецът с инициали В. К. А. Този случай е ключов, не заради материалната щета и обществената опасност на престъпника, а заради невероятната реакция на гражданите, които можеха бездушно да пропуснат случката, да се направят, че нищо не са видели, да си спестят неприятностите и да цъкат с език.

Ако позволим този случай да се забатачи, значи си заслужаваме правосъдието, което получаваме.