Как да спрем да избираме емоционално недостъпни партньори?

Понякога, без да искаме, влизаме от една трудна връзка в друга и имаме усещането, че сценариите в нея буквално се повтарят - търсим и даваме неистово близост, а се удряме в железни стени.

Според бащата на психоанализата Зигмунд Фройд ние срещаме тези, които вече сме срещали много отдавна. Колкото и да е парадоксално, неосъзнато ние търсим познатите взаимоотношения, дори и те да са били безкрайно болезнени.

Подобно поведение е разбираемо, тъй като е в синхрон с човешкия инстинкт да търсим познати модели и да се съобразяваме с тях.

Как да познаем, че се срещаме със емоционално недостъпни хора?

Емоционално недостъпните хора често имат нерешени проблеми с близостта. Те не общуват последователно. Могат се появяват и отдръпват от живота ни, когато сами пожелаят, без да се съобразяват с нашите нужди и чувства. При тях много често има разминаване между думите и действията.

Друга тяхна характеристика е, че избягват сериозните разговори, свързани с развитието на връзката. Липсата на ясно дефиниран формат е сериозен сигнал за отсъствие на желание за изграждане на бъдеща перспектива. Много трудно преминават от първоначалните стадии на връзката към обвързване и ангажимент. Лесно еволюират от почти идеализиращо отношение към презрение.

Вярват, че винаги са прави и трудно приемат гледната точка на партньора, ако се различава от тяхната. Нещата стават или по техния начин, или не стават изобщо. Понякога играят ролята на жертва, за да предизвикат съчувствие и за да избегнат поемането на отговорност за действията си.

Емоционално недостъпните хора често обичат да контролират темите на разговор, за да избегнат истински важните теми. При тях близостта е на повърхностно ниво. Те си са истински експерти в поставянето на удобни за тях граници.

Как да излезем от този омагьосан кръг да избираме едни и същи емоционално недостъпни партньори?

Първоначално е важно да осъзнаем какъв тип връзка искаме ние самите. След това можем да анализираме какво точно ни привлича в този тип хора. Трябва да потърсим сходствата между различните партньори. Възможно е на по-дълбоко ниво да имаме също нерешени проблеми с близостта.

Нужно е да потърсим отговори на въпросите: Дали се чувстваме, че даваме много повече отколкото получаваме? Дали връзката би продължила, ако буквално не се борим за нея ежедневно?

Втората стъпка е да открием какъв е стила ни на привързване. Взаимоотношенията ни като възрастни имат дълбоки корени в отношенията ни с родители или други хора, които са полагали грижи за нас като деца. Тези ранни взаимоотношения полагат основите на модела ни на привързване като възрастни.

Има няколко основни стила на привързаност. При сигурната привързаност и двамата партньори нямат проблем с интимността. При нея любовта и доверието идват сравнително бързо.

При тревожната привързаност и двамата партньори имат желание за близост и интимност, но и усещане за страх от разочарование. В нея често сами саботираме връзката си, тъй като поведението ни е противоположно на това, което искаме и очакваме.

При избягващата привързаност има дефицит на интимни моменти и често емоционално отдръпване (това е стилът на привързване на емоционално недостъпните хора).

Когато установим кой е моделът ни на привързване, можем да повлияем съзнателно на типа партньори, които ни привличат най-силно. Много важно е още от самото начало на връзката да бъдем будни за симптомите, за да сме сигурни, че не се срещаме с емоционално недостъпни хора.

Можем дори да направим списък на качествата на емоционално недостъпните хора в предишни наши връзки. За да променим изборите си е нужно да излекуваме своите собствени рани от миналото.

Третата стъпка е да се откажем от илюзията, че можем да спасим този тип партньори. Нужно е да се откажем от вярата, че с времето те ще се променят и ще ни заобичат дълбоко.

Много важна стъпка е да повярваме, че заслужаваме реципрочни взаимоотношения, в които има баланс между даване и получаване. Затова е много важно да нямаме "дупки" в самооценката си, които буквално да захранват такъв тип взаимоотношения.

Кои са емоционално недостъпните партньори

Tе почти не споделят чувствата си с вас. Когато ги питате как са, те винаги казват, че са "добре" или "добре", дори когато не са. Отнема много време да ги опознаете, да се запознаете с чувствата им и с миналите им истории, особено с преживяванията им в детството.

Превръщат всичко в шега, особено когато проявявате емоции или ако темата е трудна за тях. Никой не обича да спори, но избягването на конфликти може да е признак на емоционална дистанцираност. Когато повдигнете въпрос за несъгласие или за потенциален конфликт, емоционално недостъпният партньор може да се дистанцира, да се оттегли или да контраатакува, вместо да се свърже с вас, за да разреши конфликта.

Те се шегуват с това колко сте "луди" или "твърде чувствителни". Може дори да ви предложат да потърсите професионална помощ, защото сте "твърде емоционални".

Емоционално недостъпните партньори може много да интелектуализират. Когато говорите за нещо интимно или изразявате дълбоко чувство, те не дават личен отговор, а цитат от теория, книга или известно изказване на някой друг.

Те може да се опитат да ви накарат да се чувствате виновни, че искате по-емоционална връзка, отколкото искат или могат да ви дадат.

Те са пасивни и затворени. Когато потърсите повече реакции, например като ги попитате как се чувстват по отношение на това, което сте казали, се отдръпват още повече и отказват да общуват.

Когато споделите нещо по-задълбочено, те сякаш го проверяват или им се налага да отвличат вниманието си. Трябва да се запитате: дали са там с вас, или чакат да приключите?

Опитват се да компенсират липсата на емоционална близост, като ви обсипват с физическо внимание (напр. сложни срещи, скъпи подаръци и т.н.). Когато кажете, че сте емоционално самотни, могат да ви обвинят, че сте взискателни или неблагодарни.

Вместо да се присъединят към вашата емоционална интензивност и вълнение или да ги допълнят, те се опитват да ги смекчат. Например може да ви помолят да се "успокоите", когато сте тъжни или тревожни, или да ви помолят да се "успокоите", когато сте развълнувани.

Почти никога не реагират с ентусиазъм на вашите идеи и начинания. Когато им поднесете нова идея, те се държат като критици, макар и добронамерени, а не като равнопоставени партньори, които се присъединяват към вашия ентусиазъм.

Избягват да говорят за детството си или се държат отбранително, ако ги попитате за него. Могат да настояват, че е било хубаво, или да кажат, че не си спомнят нищо.

За да спрем да избираме отново и отново емоционално недостъпни хора, е важно да бъдем напълно осъзнати за изборите си. Едва тогава имаме шанс да изградим пълноценно партньорство и дълбоко жадувана интимност.

Диляна Велева е магистър по психология и журналистика. Завършила е с пълно отличие образованието си в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Има множество специализации в областта на психологическото консултиране. Има 18-годишен опит като психолог консултант в няколко водещи терапевтични центъра. Работи в Център по психология и психотерапия "Промяна". Била е водещ на множество тренинги и обучения в областта на психологията за големи компании. Голямата ѝ страст, освен консултациите, е писането на статии в областта на психологията. През последните десет години тя е публикувала многобройни материали в областта на психологията във водещи у нас медии.