Проф. Илчев: Някои искаха в Университета да се лее кръв. Никога!
"Имаше групи хора, които желаеха едва ли не да повикаме полиция, Университетът да се превърне в бойно поле, студенти да пищят, студентки да се хващат за вратите - голямо удоволствие за всички. Кръв и зрелища да има. Това никога няма да допуснем."
Това заяви днес пред журналисти ректорът на най-старото българско висше училище - Софийският университет - проф. Иван Илчев. Той излезе пред медиите с позиция за триседмичната студентска окупация за пръв път след падането на пълната блокада на Ректората. Тя бе свалена на 18 ноември след решение на Общото събрание на Ранобудните студенти. Окупацията започна в 272-ра аудитория на 23 октомври.
"Акцията показа, че студенти от СУ имат будно гражданско чувство, те са го доказвали нееднократно и досега, независимо от това какво правителство е било на власт. Доказаха, че се чувстват зле в тази обстановка на политическа острастеност и липса на морал, както, между другото, мисля, че се чувстваме зле всички", каза професорът.
Той припомни, че Академическият съвет на СУ на извънредно заседание е подкрепил мотивите на студентите, но не и начина, по който те проведоха акцията си.
"В общи линии това продължава да бъде позицията на Академическия съвет. Струва ни се, че млади и интелигентни хора можеха да намерят и други начини за провеждане на акцията, с които да не затрудняват допълнително дейността на Софийския университет, която и без това не е много лесна в условията, които създадоха за висшето образование у нас през последните 4 години", отбеляза проф. Илчев.
"Всеки ден сме разговаряли със студентите и сме ги призовавали да търсят друг ефективен начин на протест. И това е съвсем естествено, защото нашето задължение като ректорско ръководство е било винаги да запазим Университета на нивото, на което той е. Това не се харесваше на всички. Имаше групи хора, които желаеха едва ли не да повикаме полиция, Университетът да се превърне в бойно поле, студенти да пищят, студентки да се хващат за вратите - голямо удоволствие за всички. Кръв и зрелища да има. Това никога няма да допуснем.
Опитвахме с разговорите със студентите и с колегията да възстановим едно положение, до което бяхме стигнали в СУ след бурните години през 90-те години. В общи линии бяхме стигнали до едно статукво в Университета, в което преподавателите и работещите в него, разбира се, имат свои политически възгледи - това е съвсем естествено - но те ги изразяваха извън университета.
Един от основните ни стремежи като ректорско ръководство е да не допуснем колегията да се разделя на политическа основа. Надявам се, че поне до известна степен сме го постигнали", заяви проф. Илчев в отговор на въпрос на OFFNews дали и как той лично е участвал във вземането на решението за свалянето на пълната блокада от Ректората на Алма матер.
Ефект от акцията има, категоричен бе проф. Илчев.
"Има дотолкова, доколкото обществото за лишен път видя, че има едни групи, които не приемат начина, по който се води политическият живот у нас. Аз познавам поне инициаторите на протеста. Познавам ги от доста време и бих казал, че те винаги са имали остро социално чувство. Те бяха и хората, които протестираха и срещу правителството на Бойко Борисов и други протести. Това са хора, които действително се вълнуват от това, което става в България", каза професорът.
По време на акцията на студентите имаше намеса отвън, макар и негласна и задкулисна, отбеляза проф. Илчев.
"Предупреждавах и студентите от първата ни среща, че за съжаление безскрупулни политици ще се опитат да ги яхнат и да се издигнат на по-горно стъпало в политиката си. Имаше такива неща, макар и не съвсем открито и откровено. Имаше такова нещо, то то е неизбежно - който и да направи протест в България, винаги ще има политическа сила, която ще се опита да го използва."
Той отклони въпроса кои са политическите сили и кои са хората, опитали да яхнат студентския протест, с думите "Ооо, Фердинанд, цар Борис III".
Ректорът на СУ описа задачата на ректорското ръководство след акцията, като направи паралел със ситуацията в Португалия след опустошителното Лисабонското земетресение от 1 ноември 1755 г. с магнитуд 9, последвано от пожар и цунами, и реакцията на управляващия тогава маркиз дьо Помбал:
"Вадят маркиз дьо Помбал изпод развалините на собствения му дворец, превързват му раните, той се оглежда наоколо. Околните казват: "Г-н маркиз, сега какво ще направим? И той отговаря: "Мъртвите ще погребем, гладните ще нахраним".