Защо винарите в Бордо живеят по-добре от селскостопанските работници в Добруджа
Защо винарите в Бордо живеят по-добре от селскостопанските работници в Добруджа? Причините не са никак комплексни. Французите ползват суровината си за производство на вино с огромна добавена стойност. Ние просто изнасяме зърното си.
Това обяснява Петър Маринов, инженер с дългогодишен опит в ръководене на проекти у нас и в чужбина и кандидат на Демократична България в столичния 23 МИР.
Един декар зърнени култури генерира средно около 300 лв. въпреки обилните субсидии. От един декар лозя може да бъде произведено вино за хиляди. Държавата ни насърчава зърнопроизводството, добавя Петър Маринов.
Той припомня, че в края на 19-ти век в България има над 1 млн. дка лозови масиви. В началото на 60-те – почти 2 млн. дка. През 90-те площите намаляват до 850 000 дка, много от тях - занемарени.
"В последните седмици екип на ДСБ, в който участвах проведе няколко продуктивни срещи с професионалистите от лозарския и винарския сектор България. В хода на разговорите се обединихме около няколко конкретни мерки, които държавата може да предприеме, казва той. Ето какви са те:
- Обявяване на лозарството и производството на висококачествени вина за приоритетен отрасъл в националната стратегия за земеделие, като за неговото развите бъде насочен както финансов, така и човешки ресурс.
- Мащабно промотиране на българските вина в страната, включително във всички туристически центрове и на избрани експортни пазари. Време е и Русия, и Полша, и Великобритания да си спомнят за хубавите български вина, а Китай и Индия да ги открият.
- Създаване на национален институт по вината в публично-частно партньорство с професионалистите в сектора, който да работи с дълъг хоризонт в няколко посоки.
- Увеличаване на експорта на български вина на перспективни пазари.
- Популяризиране на България като предпочитана дестинация за винени дегустации и развитие на винения и кулинарния туризъм. Хубави вина, хубава кухня, хубав климат, хубава природа, трябва да добавим само предприемчивост и гостоприемство.
- Създаване на нови сортове и технологии за производство на вина с уникален български почерк. Испания проби с Темпранильо, Аржентина с Малбек, Италия възроди Примитиво. Българските сортове като Мавруд, Рубин, Мелник и Гъмза показват, че можем. Трябва само да си повярваме отново.
- Облекчаване на условията за регистрация и работа на малки, местни изби, (както във Франция и Италия) и популяризирането им като туристически дестинации в комбинация с местни културни, природни, исторически и кулинарни забележителности. Представете си контраста с нискобюджетния алкохолен и all-inclusive туризъм, които развиваме в момента.
- Разкриване на необходимите профили и специалности в средните и висшите училища. Много млади хора не биха се и замислили за местене в големия град или за емиграция, ако имаха възможността да правят нещо смислено и перспективно по родните си места.
От безпрепятствения достъп до най-големия пазар в света и до финансовите инструменти на ЕС, България може да извлече много повече.