Засега Манолова не планирала да става кмет на София, но може да размисли

Към този момент нямам никакво намерение да си сменям позицията, която обаче не означава, че в някакъв момент няма да реша друго.

Това заяви омбудсманът Мая Манолова пред журналисти в Народното събрание във връзка със спекулациите, че ще се кандидатира за кмет на София на предстоящите местни избори. Днес Манолова направи подробен прочит на годишния си доклад за 2018 г., който впоследствие депутатите приеха. 

В пленарната зала и след това пред журналисти Манолова заяви, че в институцията работят 60 човека и не е редно техните усилия да бъдат приписвани само на нея. Тя коментира, че е наясно, че измерването на висок рейтинг създава "страхове и подозрения" у много хора, "основно партийни централи", но засега няма какво да им каже, защото нищо не е решила. 

"Когато реша, каквото и да реша, ще го обявя публично и пред всички, така че няма как да нахраня тези подозрения", коментира тя. 

Манолова заяви, че обича работата си и за момента не обмисля да сменя позицията си на омбудсман. Тя все пак подчерта, че е възможно това да се промени за в бъдеще. 

По време на дебатите за доклада, Манолова зае мястото на лидера на БСП Корнелия Нинова, която отсъства заради инициирания от нея бойкот на парламентарната ѝ група. Манолова обаче отрече да има каквито и да било амбиции да се връща в парламента и отказа да коментира правилно ли е решението за бойкот на Народното събрание. 

От трибуната депутатът от ПГ на ГЕРБ Тома Биков призова Манолова да разследва за наличието на модерно робство в парламента. Според него народните представители от БСП попадат в категорията, тъй като биват възпрепятствани от това да упражняват задълженията си по лична заповед на ръководството на партията. 

"Депутатите са достатъчно овластени сами да могат да се погрижат за своите права", отговори Манолова пред журналисти. 

Тя още призова българските граждани и бизнеси да се включат в инициативата ѝ - "Купи и сподели", която цели да набере трайни пакетирани храни за възрастни хора за Великден. В инициативата ще се включат 41 магазина в 13 града, като Манолова подчерта, че целта не е да се събере голям финансов ресурс. 

"Целта на тази кампания е да привлече вниманието на обществото към проблемите на най-уязвимите, на възрастните хора, на нашите майки и бащи, на бабите и дядовците ни, на това как живеят те, да ги подкрепим, да им обърнем внимание, да застанем на тяхна страна, да изкажем солидарност, доброта за празника. Ние не можем да ги нахраним еднократно на този празник", коментира тя.

Манолова още разкри, че от институцията работят върху голям социален проект, който ще работи между 17 декември и Великден. 

"В двора на църквата Св св Кирил и Методи, където всеки ден храним между 500 и 700 души - това е колосално усилие. Тук също бяха вложени много средства, енергия, доброта и от български производители на храни и от търговските вериги - от тези, които дадоха нафта да е топло, шатра да е комфортно, тези, които всеки ден разливат храна. Така че българите са добри, въпросът е по какъв начин ще успеем да предложим каузи, които те да припознаят, да приемат като свои, и в които да се включат", коментира Манолова. 

Докладът

Като част от доклада Манолова отчете, че подадените към нея сигнали срещу свръхзастрояване и застрояване на зелени площи са вече на трето място по брой от всички общо. Тя още добави, че това насърчава институцията да започне да полага все повече усилия в тази насока.

По нейни думи институцията е работила по 4 сигнали за застрояване в София, сред които и проекта на замесената в Апартаментгейт фирма "Артекс" - 34-етажния небостъргач в кв. Лозенец "Златен век". Манолова съобщи, че жалби срещу проекта са получени още края на 2017 г., като проведената в началото на 2018 г. проверка на строителния надзор е заключила, че няма нарушения относно законосъобразността на документите.

Останалите три сигнала са срещу 52-метровата сграда в кв. Витоша, 55-етажния небостъргач "Парадайз" и 43-етажната сграда върху зелена площ в кв. Стрелбище.

Манолова отчете още, че на първо място по брой са жалбите срещу монополните дружества като топлофикация, ВиК, бързи кредити, колекторски фирми, банки, частни съдебни изпълнители, а на второ - тези по повод социални и трудови права на граждани, като през миналата година близо 5000 работници са получили своите неплатени от некоретни работодатели заплати в размер на 8 млн. лева. Тя допълни, че това е 10 пъти повече от предходната година - 8 млн. срещу 800 хиляди лева.

Манолова отчете, че за миналата година институцията на подадените жалби са 12 890 на брой. Омбудсманът е съдействала на 36 892 граждани, като това е довело до 11 законодателни инициативи. Тя още отчете, че в сравнение с началото на мандата ѝ през 2015 г., общият брой на жалбите се е увеличил два пъти повече.

Посетени са 139 населени места, като в 56 от тях са били открити приемни. Проведени са 30 кръгли маси и обществени дискусии, инициирани са 11 законодателни предложения свързани с човешки и граждански права, и институцията е сезирала Конституционния съд 2 пъти.

Манолова коментира доклада и заяви, че като най-голямата победа на институцията за миналата година оценява спечелените битки с протестиращите майки на деца с увреждания наред с трите закона, които бяха изготвени във връзка с тях.