Закон регламентира нови принудителни мерки за обвиняеми зад граница

Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект на Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане.

С него се въвеждат нови мерки, които са различни от задържането и ще се прилагат спрямо лица, които са зад граница. Законопроектът има за цел да въведе изискванията на Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009 г. за прилагане между държавите членки на Европейския съюз на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда, като алтернатива на предварителното задържане, съобщават от Правосъдното министерство. 

Със закона се въвеждат нови задължения и ограничения на обвиняемия: 

• Задължение да информира за всяка промяна в мястото си на пребиваване, включително за целите на получаването на призовки, съобщения и книжа в хода на наказателното производство;
• Забрана да посещава определени населени места, райони или обекти;
• Задължение да се намира на определено място и в определено време, ако последното е необходимо;
• Забрана за напускане на територията на изпълняващата държава;
• Задължение да се явява в определени часове пред определен орган;
• Задължение да избягва контакти с определени лица, свързани с извършеното престъпление;
• Забрана за извършване на определени дейности, свързани с извършеното престъпление, включително упражняване на
• определена професия или дейност в определена професионална област;
• Задължение да бъде представена гаранция.

Акт за налагане на мерки за процесуална принуда, постановен в друга държава членка на Европейския съюз, ще се признава и изпълнява, ако се отнася за деяние, което съставлява престъпление и по законодателството на България. В съответствие с Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета законопроектът предвижда също така, че не може да бъде отказано изпълнение на акт за налагане на мерки за процесуална принуда във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава. Двойната наказуемост няма да се изисква и за извършени престъпления като тероризъм, участие в организирана престъпна група, трафик на хора, корупция, незаконен трафик на наркотици, оръжия и взривни вещества и др.

Компетентен да признае постановената мярка за процесуална принуда, издадена в друга държава членка на ЕС, ще е окръжният съд по местоживеене на лицето. Когато местоживеенето на лицето е неизвестно или то не пребивава продължително на територията на страната, компетентен да признае акта е Софийският градски съд (СГС).

Предвижда се, съдът да образува производство по признаване на акта и да се произнася в 14-дневен срок. Делото ще се разглежда в открито съдебно заседание със задължително участие на прокурор и с призоваване на лицето, спрямо което е постановена мярката. Неявяването на лицето, когато е редовно призовано, няма да е пречка за разглеждане на делото. Съдът ще се произнася с определение, което, след влизане в сила, ще се изпраща на съответния прокурор за изпълнение. В случай на признаване или на отказ от признаване на акта, съдът ще уведомява компетентния орган на държавата, която го е издала. Определената от съда мярка ще съответства в най-голяма степен на наложената в издаващата държава и ще бъде гаранция, че адаптираните мерки за процесуална принуда няма да бъдат по-строги от първоначално наложените.

Надзорът върху мерките, наложени с признатия акт, ще се осъществява по реда, установен в българското законодателство.
Акт за налагане на мярка за процесуална принуда, издаден в Република България, ще бъде изпращан за надзор от съда или прокурора, които са го постановили, в държавата членка, в която обвиняемият пребивава постоянно или продължително. В случай, че съдът или прокурорът не разполагат с информация за компетентния орган на другата държава, те могат да отправят запитване, включително чрез Европейската съдебна мрежа. Българският съд или прокурор ще осъществяват надзор върху постановения акт до момента на признаването му от компетентния орган в изпълняващата държава.