Вотът на недоверие остана за утре, ГЕРБ и ДПС напуснаха залата
Депутатите не гласуваха вота на недоверие срещу правителството заради липсата на кворум. В залата се регистрираха едва 63-ма народни представители от 240 по списък. Преди гласуване на вота ГЕРБ и ДПС напуснаха залата, а БСП и ИТН не се регистрираха при проверка на кворума.
Тогава при първоначалното гласуване, след напускане на ГЕРБ И ДПС, 66 депутати гласуваха "за" (35 от "Възраждане", 20- БСП, 10 от ИТН и независимият депутат Радостин Василев). Георги Свиленски от БСП призова председателят на НС да извика обратно в залата ГЕРБ и ДПС, "тъй като те подкрепят правителството и, ако искат да се разграничат, става с гласуване в зала, не с излизане от зала".
"66 народни представители не могат да свалят кабинета, но 166 могат. И ко наистина те не подкрепят този кабинет, да заповядат в зала и да го покажат. Ако наистина нямат вяра в този прокремълски кабинет, както те казаха, да заповядат да го свалят. Иначе благодарение на ГЕРБ и ДПС България ще има такъв кабинет още няколко седмици до следващия вот", заяви Свиленски и поиска 15 минути почивка и прегласуване на вота на недоверие.
След почивката обаче ГЕРБ и ДПС не се върнаха в залата, което доведе до нова процедура от Свиленски, с която той поиска вотът на недоверие да се гласува утре. Росен Желязков не се съобрази с процедурата като обясни, че в момента се намират в прегласуване, а според правилника на НС прегласуване се предоставя, когато гласуването е оспорено.
Иван Ченчев от БСП пък поиска проверка на кворума, след който се установи, че вносителите на вота на недоверие не са в залата. Регистрирани бяха само 64 от 240 народни представители. Това принуди председателят на НС да направи повторна проверка на кворума, която установи, че освен депутатите от ГЕРБ и ДПС, не са се регистрирали и тези от ИТН и БСП. Така се оказа, че в залата има едва 63-ма народни представители.
Това доведе до провала на гласуването на втория вот на недоверие срещу кабинета "Денков-Габриел" заради „неспособността му да гарантира националната сигурност и отбраната на страната“. Той беше внесен на 8 ноември от "Възраждане", БСП, ИТН и независимият народен представител Радостин Василев.
Още вчера лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов категорично заяви, че няма да подкрепят вота на недоверие, защото „в последните десет години партията му е направила много за въоръжаването на българската армия“. Съпредседателят на „Продължаваме промяната–Демократична България“ Кирил Петков също защити правителството, като отбеляза, че българската отбранителна стратегия е армията да бъде модернизирана с технологии от XXI век.
Вчера в пленарна зала се проведе дебат по вота на недоверие срещу правителството. Сега опозицията обвинява изпълнителната власт, че в условия на нарастваща политическа нестабилност и увеличаващи се военни конфликти българското правителство е лишило страната от боеспособност в услуга на чужди интереси, като конкретно посочени са стоте бронетранспортьора и ракети С-300.
В мотивите се посочва още липсата на стратегия за развитие на въоръжените сили, а решенията, които се взимат за предоставяне на въоръжение с отпаднала необходимост, се правят без анализ.
Според внеслите вота на недоверие политическото ръководство на Министерството на отбраната е „ненадеждно и вредно“, а министърът е „неадекватен на обстановката и сам по себе си е риск за сигурността".
По време на дебатите лидерът на левицата Корнелия Нинова предложи формиране на непартийно програмно правителство, каквито варианти се обсъждаха преди съставянето на настоящия кабинет, но не конкретизира към кого отправя поканата. Управляващите пък многократно нарекоха вота на недоверие несъстоятелен, а премиерът Николай Денков определи опозицията като най-вредна за националната сигурност.
В рамките на малко повече от месец парламентарната опозиция за втори път внася вот на недоверие срещу правителството. Мотивите за първия вот на недоверие се основаха на „провал в енергийната политика“.