ВМРО се събират на конгрес на 23 март

Какво ще бъде бъдещето на Европейския проект? Това се питат мнозина анализатори, политици, бюрократи и общественици. Причините за това са много. Настоящият мандат на Европейската комисия и Европейския парламент ще остане в историята като момента, в който страна членка напусна общността. Поради тази причина сме свидетели на безпрецедентен дебат относно бъдещето на Европа.

На 23 март 2019 г. (събота) ще се проведе VII редовен конгрес на ПП „ВМРО – Българско национално движение“. Той ще се проведе в зала „Европа“ на парк хотел „Москва“ (адрес: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25). Откриването на конгреса ще е от 10:30 ч. Основна тема, която ще бъде коментирана, е именно това какъв ЕС можем да очакваме след европейските избори през май.

Ето защо в рамките на конгреса на ВМРО ще бъде проведена кръгла маса, продължение на международната конференция на АКРЕ „Бъдещето на Европа: Традиционализъм, ценности, патриотизъм“, организирана от евродепутата Ангел Джамбазки.

За срещата на 23 март са потвърдили много наши съмишленици от цяла Европа – „Право и справедливост“ от Полша, „Партия на свободата“ – Италия, националистите от Италия, „Алтернатива за Германия“, „Вокс“ – новата дясна политическа организация от Испания, както и датски и фински представители, изповядващи нашите идеи. Причината да поканим точно тези организации е, че споделяме общо виждане за бъдещето на Европа и европейския проект. А то е много просто.

Съществуват области, в които, обаче, ЕС претърпя впечатляващ провал и това е видно за всички. Една от тези области например е миграцията. „Дъблин“ се провали. Приканването на мигранти да идват без никакъв контрол е грешка и тези, които го направиха, вече търпят заслужени политически негативи. Продължаването на тази неуспешна политика, обаче, е още по-голяма грешка. Европа трябва да поеме контрола върху собствените си граници. Отворените граници вътре в ЕС са едно от големите постижения на общността. Но за да се запазят те, е нужно външните граници на Съюза да бъдат защитавани.

Европа също така не бива да забравя ценностите си. Нашата цивилизация е стъпила върху фундамента на християнските ценности. Без значение колко това не се харесва на модерните комунисти. Ние никога не бива да се примиряваме с въвеждането на неестествени понятия като трети пол и еднополов брак. Не трябва да се примиряваме и с настъпващата ислямизация, която цели да промени светския начин на живот на нашите общества. Тук е Европа и тук ядем свинско, на когото не му допада - има десетки мюсюлмански страни, където може да се пресели.

Не бива да се примиряваме и с двойните стандарти. Европа на две скорости е доктрина следвана от евробюрократите с цел да премахнат възможността за дебат в Брюксел. Знаят, че по-консервативно настроените източноевропейци са непримирими по редица въпроси. Ето защо искат да се отделят и да ни третират като втора класа граждани. Ние няма да го допуснем.

Единственото бъдеще за европейския проект е да бъде Европа на отечествата. Няма как тепърва изкуствено да създаваме някаква европейска квазиидентичност. Европа не е и няма как да бъде ерзац родина. Ако ЕС стъпи на гореспоменатите принципи, има шанс да се запази. Консервативните сили в Европа не са евроскептици, които искат да разрушат Съюза, а напротив – искат да го заздравят. Ние сме еврореалисти, които искат да запазят един добър проект, изродил се в някаква ултралиберална утопия. Пътят напред е връщането на компетенции там, където те принадлежат - в суверенните правителства и народи на Европа, които си сътрудничат посредством междуправителствени спогодби и споразумения. Нека заедно правим по-малко, но по-добре.