Властта заговори за "плодотворно сътрудничество" с Русия
Президентът Росен Плевнелиев и военният министър Велизар Шаламанов демонстрираха мек тон и заявка за добро сътрудничество с Русия, след като и двамата бяха подложени на нападки от страна на Кремъл.
В сряда говорителят на руското министерство на външните работи Александър Лукашевич коментира интервюто на българския държавен глава пред "Франкфуртер алгемайне цайтунг", в което Плевнелиев нарече Русия "националистическа и агресивна държава".
Българският военен министър пък беше обект на злостни подмятания от страна на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин, който в свой коментар в "Туитър" го набеди, че е подвел премиера Георги Близнашки да "предаде Русия".
По време на проведения днес в резиденция "Бояна" Индустриален форум под патронажа на президента Плевнелиев, двамата държавници заговориха за "плодотворно сътрудничество" и запазване на добри отношения между българския и руския народ.
Без да се отрича от позицията си за агресивното поведение на Кремъл по отношение на Крим, президентът Росен Плевнелиев коментира пред журналисти:
Като български държавен глава, аз работя за добрите отношения и приятелство между българския и руския народ. Аз искам то да бъде дългосрочно, аз искам то да бъде на висотата на очакванията на двата народа за приятелство и дружба. Това означава да бъдат поставени отношенията между България и Русия на здрава основа. А най-здравата основа е истината. Не пропагандната машина на една или друга институция, а истината.
Държавният глава обясни, че с интервюто си пред "Франкфуртер алгемайне цайтунг" той направил именно това - помогнал за добрите отношения между двата народа, като посочил истината за действията на руското управление в Крим. "Моята позиция е принципна, тя е непроменена и тя е в защита на демократичните ценности, които ще помогнат в дългосрочен аспект и на българския, и на руския народ да бъдат приятели", каза още държавният глава.
По-малко обстоятелствен беше военният министър Велизар Шаламанов. На въпрос за реакцията на Москва заради намерението ни да се откажем от старите съветски изтребители той отговори:
За щастие България е член на НАТО и ЕС и ще реализира националната програма в сътрудничество със страните от НАТО и ЕС и с помощта на агенциите на НАТО и ЕС и, надявам се, тъй като текущото ни въоръжение е съветско производство, на плодотворно сътрудничество с Руската федерация. Това е нашето намерение. Какво ще реши ръководството на Руската федерация е тяхно право.
При откриване на Индустриалния форум пред помощник-генералния секретар на НАТО Хайнрих Браус държавният глава потвърди позицията си за агресивното поведение на Кремъл. Той каза, че кризата в Украйна показала, че в Европа все още е "възможно да се преначертават граници със сила, да избухват конфликти, да се дестабилизират държави, да не се спазват правата на установения международен ред и върховенството на закона."
Незаконното анексиране на Крим и детабилизацията на Югоизточна Украйна, осъществена от Русия с използване на широк спектър от възможности, военна сила, дипломатически маневри, икономически мерки, пропагандна война, информационна кампания, включително и кибератаки, е факт. Украинската криза е момент на изпитание за всички нас, за обединена Европа, за международната сигурност, и за народите, които са свързали своята съдба с демокрацията и нейните ценности, каза още държавният глава.
Политиката на Русия беше определена като заплаха за сигурността на България в стратегическия документ "Визия: България в НАТО и в европейската отбрана 2020". След реакция от страна на премиера Георги Близнашки обаче документът беше редактиран и текстовете отпаднаха. Редакцията беше одобрена след извънредно заседание на Съвета за сигурност при Министерски съвет. В новия вариант отпада и текстът, който гласеше, че руската политика спрямо Бъгария, "не без помощта на политически и икономически субекти и медии", представлява информационна война, която подкопава държавността.