ТАСС възторжена: От пилот до премиер. Кой е Румен Радев

След като стана ясно, че формацията на Румен Радев "Прогресивна България" е големият победител на предсрочните парламентарни избори в България, руската държавна агенция ТАСС излезе с обширен материал за бившия президент, описван от западните медии като прокремълски настроен.

Ето пълния текст на материала:

На 20 април 2026 г. стана известно, че на парламентарните избори в България, проведени преди ден и станали осмите за последните 5 г., мнозинството от гласовете получи лявоцентристката коалиция „Прогресивна България" на бившия президент Румен Радев. След преброяването на 91,7% от гласовете тя събира 44,7%, което вече ѝ осигурява над 130 мандата в 240-местния парламент. Този резултат свидетелства за убедителна победа на Румен Радев и му предоставя възможност да сформира устойчиво правителство, с което да приключи затегналата се вътрешнополитическа криза, която България преживява през последните 5 г.

Произход и образование

Румен Радев е роден на 18 юни 1963 г. в град Димитровград, в южната част на България (административен център на община Димитровград – регионален търговски, промишлен и транспортен център).

През 1987 г. завършва Висшето военно въздушно училище „Георги Бенковски" в град Долна Митрополия, през 1992 г. – Школата за преподготовка на офицери (Squadron Officer School) във въздушната база Максуел (Maxwell) в щата Алабама (САЩ), а през 1996 г. – Военната академия „Георги Раковски" в София.

През 2000 г. получава степент доктор на военните науки в академия „Раковски" (тема на дисертацията – „Създаване и използване на системи за тактическо обучение на летателни екипажи и подразделения"), а през 2003 г. – степента магистър в областта на стратегическите изследвания в Авиационния военен колеж в Алабама.

Служба в армията

Румен Радев е пилот от 1-ви клас. Започва да лети с учебно-боевите самолети L-29 и L-39 и изтребителите МиГ-15 и МиГ-17. По-късно овладява изтребителите и изтребителите-бомбардировачи F-15, F-16, F/A-18, МиГ-21, МиГ-29. Нальотът му е 1400 часа.

През 1987–1988 г. служи като младши пилот, през 1989–1990 г. – като заместник-командир, а през 1990–1994 г. – като командир на отряда на 15-ти изтребителен авиационен полк от въздушната база Равнец (близо до град Бургас). През 1996–1998 г. командва ескадрила МиГ-29, а през 1998–1999 г. е заместник-командир на въздушната база Равнец по летателна подготовка. През 1999–2000 г. е заместник-командир на въздушната база „Граф Игнатиево" (в Пловдив) по летателна подготовка, през 2000–2002 г. и през 2003–2005 г. – началник-щаб, а през 2005–2009 г. – командир на тази въздушна база. През 2009–2014 г. Румен Радев е заместник-командир на ВВС на България.

През 2014 г. получава звание генерал-майор и е назначен за командир на ВВС. По това време във въоръжението на ВВС на България имаше 61 самолета (29 бойни, 12 транспортни и 20 учебни) и 65 вертолета. През октомври 2015 г. подаде оставка поради „непоследователна политика за стабилизиране на военната авиация". Смяташе за недостатъчен броя изтребители, способни да извършват бойни дежурства, и обвини Министерството на отбраната в неизпълнение на задълженията си при сключването на споразумение за ремонт на изтребителите МиГ-29.

След консултации с премиера Бойко Борисов подаде оставката си. През декември 2015 г. при Радев от въоръжението бяха свалени 12 изтребителя МиГ-21, което практически лиши България от изтребителна авиация, тъй като останалите изискваха скъп ремонт, а пари за покупка на нови или втора употреба не бяха отпуснати.

Военният бюджет на България към средата на 2000-те години достигаше малко над 1 млрд. долара, през 2015 г. възлизаше само на 599 млн. (при това дори не най-съвременният западен изтребител струваше около 70–100 млн. долара).

През август 2016 г. подаде оставка от поста командир на ВВС в знак на протест срещу споразумението с Полша за съвместна охрана на българските въздушни граници (по негово мнение то постави българските пилоти в „унизително положение"). Като командир, през октомври 2014 г. по време на авиашоуто „Това сме ние!" Румен Радев извърши фигури от висш пилотаж на МиГ-29.

На поста президент

След оставката, при подкрепа на опозиционната Българска социалистическа партия (БСП), Румен Радев беше номиниран за кандидат за президент (България е парламентарна република, пълномощията на държавния глава са ограничени). Основните точки на неговата предизборна програма бяха борба с корупцията, безработицата и нелегалната миграция. Радев се противопоставяше на квотите на Европейския съюз (ЕС) за разпределение на бежанци в държавите от ЕС (България трябваше да приеме около 2000 души). Заяви намерение да подобри отношенията с Русия и да коригира външнополитическия курс на България към по-голям акцент върху националните интереси.

В първия тур на 6 ноември 2016 г. той получи най-много гласове (25,44%). Във втория тур на 13 ноември победи кандидата на левоцентристката партия „Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ), получавайки 59,37% от гласовете.

На 22 януари 2017 г. встъпи в длъжност и стана първият български президент, който преди това е имал военна кариера. На 21 ноември 2021 г. във втория тур беше преизбран, което се случи за първи път в съвременна България (беше подкрепен от БСП, популистката партия „Има такъв народ" и други), срещу Анастас Герджиков (подкрепен от ГЕРБ) – 66,72% срещу 31,8%.

На Запад го наричаха проруски политик, самият той опровергава тези твърдения. Въпреки това той многократно се изказваше за отмяна на антируските санкции, наричайки ги неефективни. На 27 април 2022 г. се изказа категорично против военната помощ за Украйна.

През целия си мандат Радев беше опонент на Бойко Борисов (ГЕРБ), премиер през 2017–2021 г. Подкрепяше протестното движение, насочено срещу корупцията и политиката на правителството на Борисов.

През май 2025 г. Радев излезе с предложение за провеждане на референдум за влизане на страната в еврозоната, тъй като искаше да оцени общественного мнение за готовността за този ход. Обаче парламентът не подкрепи инициативата. България стана член на еврозоната на 1 януари 2026 г.

В условията на продължаващата от 2021 г. политическа криза (към началото на 2026 г. бяха проведени седем парламентарни избори) Радев оставаше единствената политическа фигура, която имаше доверието на повечето избиратели. През декември 2025 г. напусна президентството. През януари 2026 г. Радев реши да участва в парламентарните избори, насрочени за 19 април (на 23 януари за президент беше избрана Илияна Йотова, заемала поста вицепрезидент).

Желанието на Радев да се занимава с реална политика предизвика оживление в българските политически кръгове и надежди за излизане на страната от политическата криза.

Участие в парламентарните избори и политическа програма

През март 2026 г. Радев основа левоцентристката коалиция „Прогресивна България". В нея влязоха партия „Наш народ", Социал-демократическата партия и движението „Социалдемократи". Радев отбеляза, че „Прогресивна България" е отговор на общественото искане за „разрушаване на корупционната държавна система". Призова да се „демонтира олигархическия модел, завзел страната" и да се проведе „сериозна реформа на съдебната власт".

На изборите на 19 април 2026 г. „Прогресивна България" победи. За своя главна цел коалицията посочи спазването на националните интереси при сътрудничество с ЕС и НАТО, ускорена модернизация на България и постигане на жизнено ниво на по-развитите европейски страни, поддръжка на мира и невключване на България във въоръжени конфликти.

Сред обещанията бяха и стимулиране на ключовите сектори на икономиката за устойчиво развитие и финансова стабилност, намаляване на административното натоварване върху бизнеса, борба с престъпността, незаконния внос на наркотици и нелегалната миграция.

В социалната сфера акцентът беше поставен върху поддръжката на уязвимите групи от населението, повишаване на доходите, достъпно здравеопазване и реформа в образованието, както и върху преодоляване на всички форми на дискриминация. В програмата се говори за прагматичен подход в международните отношения, включително в областта на енергийната сигурност и регионалното сътрудничество.

По време на предизборната кампания Радев избягваше всичко, което би могло да доведе до обвинения в проруска ориентация, но след гласуването заяви за важността на запазването и развитието на международните отношения, включително диалога с Москва, и че отношенията трябва да се градят на взаимно уважение и равнопоставеност. Дори докато беше президент, отбелязваше, че РФ не може да бъде враг на България и признаваше безсмислието и неефективността на санкциите срещу Москва. Също подчертаваше, че „Украйна е обречена във войната срещу Русия, а набавянето на Киев с оръжие не е решение на проблема".

Лични данни и награди

Радев е отличен с българския знак „За вярна служба под знамето" III степен, почетен знак на Министерството на отбраната "Свети Георги" II степен и други награди.

Свободно говори английски, немски и руски език.

Следете новините ни в GoogleNews