Сроковете, които поставяме на Македония да се промени, ще се съгласуват при президента Радев
Консултативният съвет по национална сигурност, който държавният глава Румен Радев ще свика в първата половина на януари заради въпроса със Северна Македония, трябва да изработи пътна карта за преговорите със Скопие и тя да бъде обвързана с конкретни срокове, заяви пред БНТ вицепрезидентът Илияна Йотова.
Това е моето категорично мнение, защото чух, че във френското председателство на ЕС е закован месец юни за провеждането на голяма международна среща на върха по отношение на Западните Балкани. Дотогава ние трябва да свършим много работа и да направим още по-разбираема и нашата позиция. И без да се притесняваме от думата лобиране, защото тя има и положителен смисъл, още повече да лобираме сред нашите европейски партньори и да им обясним тази позиция, каза Йотова.
Впрочем - имаше преди два дни едно интервю, доста показателно, на гръцкия външен министър, който призова, макар и с доста дипломатичен тон, Скопие да изпълнява Преспанския договор по отношение на историята, по отношение на паметниците. Това още веднъж ни дава сериозен аргумент предстоящите текстове да бъдат много ясни и недвусмислени. И когато не се изпълняват след това тези предписания и тези текстове, България винаги е в правото си да наложи вето за реалното членство на нашата съседка, аргументира се вицепрезидентът.
Според Йотова през тази година отношението на европейските партньори спрямо българската позиция за Северна Македония се е променило - благодарение на двата служебни кабинета и на усилията на президента Румен Радев.
Миналата година по това време беше немското председателство на ЕС, българската позиция беше доста неразбрана и имаше известна студенина в отношенията между двете страни - точно по повод нашата позиция за Северна Македония. Сега българската позиция е доста по-рабираема за нашите европейски партньори, твърди тя.
Няма как да обясним на нашите европейски партньори цялата история на Балканите - те не я познават и няма да я разберат. Ние имаме, освен историята, още няколко много сериозни аргументи - и това е как се отнасят с хората с българско самосъзнание, с българско гражданство в Република Северна Македония. Дискриминацията, която съществува там - по отношение на това къде и как могат да работят. До какви нива в йерархията могат да се изкачат. Отношението към това, само че си българин и че заявяваш, че си българин. Нарушаването на човешките права - за какъв Европейски съюз говорим, за какви Копенхагенски критерии, когато понякога там наистина е опасно да кажеш, че си българин? - попита вицепрезидентът.