Споразумението за регионалното развитие: Без част от предложенията на БСП, ИТН и ДБ
Ревизия на ВиК, промяна на ТОЛ системата, както и пари за разрушаване на незаконни строежи в бюджета за 2022 г. - това е записано в коалиционното споразумение между "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" в частта за регионално развитие.
Приложенията за този и всички останали сектори бяха публикувани вчера от "Продължаваме промяната".
Преговорите за сектор "регионално развитие"
Документът потвърждава част от договореното в публичните преговори. Част от предложенията на коалиционните партньори на ПП - БСП, ИТН и ДБ обаче отсъстват от споразумението (те бяха спорни по време на обсъжданията на експертите в края на миналия месец).
Транспорт
ЖП линия към Сърбия и Северна Македония, тунели при Шипка и Петрохан, строеж на четири моста на Дунав, както и подобряване на четвъртокласната пътна мрежа са част от по-любопитните цели в частта за подобряване на пътищата, заложени в споразумението. По същите теми беше постигнато съгласие и на преговорите.
Освен това е заложено и подобряване на пристанищната инфраструктура, преразглеждане на функциите и финансирането на ТОЛ системата и снабдяване с по-екологични транспортни средства.
Завършване на магистрала "Хемус", както строеж на магистрала "Черно море" и анализ на АПИ за това колко обекти се строят без разрешения са други цели на кабинета "Петков".
Тук отсъстват предложенията на БСП за изграждането на магистрала "Рила" и строеж на нова ЖП връзка с Гърция. Липсва и предложението на ДБ за строеж на жп връзка Видин-Кулата.
Прави впечатление, че за част от предложенията липсва конкретика - например записано е само "летища", както и "пристанищна инфраструктура".
Проличава още, че текстът е писан набързо въпреки почти 5-часовите преговори преди няколко седмици - сравнително честите грешки при форматирането са друг пропуск на 12-тото приложение (регионално развитие) към коалиционното споразумение.
Общини
Друг приоритет е създаването на Национален фонд за сближаване между регионите – Северозападна България, Родопи, Странджа-Сакар и др., както и финансова децентрализация на общините.
Споразумението предвижда още капиталовите разходи на Общините извън нормалното капиталово планиране да бъдат одобрявани на проектен принцип, заедно с одобряването на държавния бюджет. По това предложение беше постигнато съгласие и на преговорите, но с допълнението, че общините без устройствени планове до края на 2022 г. ще останат без финансиране. Това предложение също е в споразумението.
През следващите четири години трябва да бъде осигурен целеви ресурс и вменяване на отговорност на общините да извършват цялостно укрепване и реконструкция на изоставени сгради – недвижими културни ценности.
Очаква се още 1% от бюджета на всяка община да бъде разходван след допитване до хората и повишаване на гражданското участие, както и въвеждане на второ ниво на местно самоуправление и актуализиране и поддържане на подземен кадастър и контрол.
Друга промяна е това, че в годишния бюджет ще бъде заделена сума за събаряне на незаконни сгради.
В тази част отсъства исканата от ИТН политика срещу "регионален дефицит" - съсредоточаването на населението в шест града. Тяхното искане за създаване на регионални инвестиционни бюджети обаче присъства в приоритетите.
Образование, здравеопазване и социални услуги
В споразумението е записано още, че нова медицинска апаратура, както и нови образователни ресурси ще бъдат осигурени за всяка община. Друг приоритет е създаването на нови социални услуги, както и подобряването на качеството на съществуващите.
По време на преговорите беше поискана ревизия на съществуващите и особено на тяхната ефективност - това отсъства от споразумението.
Води
Одит на ВиК холдинга, инвестиции във ВиК инфраструктура, промяна на механизма за финансиране на ВиК операторите, както и на техните функции и правомощия са част от приоритетите в документа. Други такива са насърчаването на иновациите за енергийна ефективност в сектора, както и подобряване на пречиствателните станции.
Очаква се още и изработване на план, инвестиционна програма и осигуряване на финансов ресурс за защита от ерозия, корекции на реки, брегоукрепване и брегозащитни съоръжения.
Освен това сред приоритети са и спешното обследване поне на няколко язовира – Тича, Камчия, Ястребино, Студена, Бели Искър, Огоста, както и паспортизация на всички язовири в страната. Друга промяна е това, че те ще бъдат разделени между различните ведомства на база това за какво се използват – за напояване – Министерство на земеделието и горите; за питейни нужди МРРБ; енергоподаване – Министерство на енергетиката; при смесено ползване ще се направи преценка.
Всички тези теми бяха обсъждани и единодушно приети по време на преговорите.
Обществени поръчки
В споразумението е заложена промяна на Закона за обществените поръчки. Индексация на договори по ЗОП (заради поскъпването на цените) по правила, които да гарантират нулева възможност за злоупотреби, както и инхаус поръчки да могат да се възлагат само в определени случаи.
Очаква се още отпадане на търговската тайна при разходване на публични средства, както и удължаване на гаранционните срокове в строителството.
Инвестиционни проекти
Преглед и корекция на ЗУТ, а в рамките на мандата изработване и на нов, електронно подаване на инвестиционните проекти и издаване на разрешителни за строеж, електронно одобряване и издаване на строителни разрешителни, промяна на функциите на главния архитект, повече отговорности за проектантите и строителния надзор, контрол на извадков принцип върху изпълнението на инвестиционните проекти и публичност на резултатите са приоритетите в частта инвестиционни проекти.
Предвижда се още дигитализация на всички архиви, както и съхранение в дигитална среда на досиетата на всички проекти, както и на контролните проверки.
Друга цел за следващите четири години е конструктивно обследване на извадка от панелни сгради. Това предложение по време на преговорите провокира активен дебат във връзка с това доколко е реалистично да бъде направена ревизия на всички санирани сгради. Извадката от тях бе компромисният вариант.
ДНСК ще направи преглед на всички обекти, попадащи в обхвата на защитените територии. Ако има строежи в нарушение - да се предприемат законови действия. Ако е необходимо ще се разширят правомощията на ДНСК.
Освен това следващото правителство ще търси решение за повишаване квалификацията на заетите в сектор "строителство".