Рекордните горещини и остарялата инфраструктура са причина за безводието в страната

Основен фактор за намалените водни ресурси са хидроклиматичните условия, заяви служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров. Той беше изслушан от народните представители във връзка с водната криза в страната. Заедно с него в пленарната зала присъстваха и земеделският министър Георги Тахов, и регионалният министър Виолета Коритарова.

"Продължителното засушаване, високите температури, липсата на валежи, на снежна покривка, меката зима, липсата на пролетно пълноводие са комплекс от фактори, които се отразяват и водят до намаляване на повърхностния воден отток и на плитките подземни водоносни хоризонти", обясни той.

Министърът представи графика, която показа, че липсва пролетното пълноводие. Димитров каза още, че данните на Националния институт по метеорология и хидрология, който изпълнява мониторинга на климатичните фактори и количеството на водите, сочат, че обемът на речния отток общо за страната за юни т.г. е със 72% по-нисък в сравнение с юни 2023 г.

"Най-ясно е изразено това в Дунавския регион за басейново управление, където общият речен отток е с 82% по-нисък от измерения през същия месец на миналата година. За юли 2024 общият отток за страната е с 50% по-нисък от юли 2023. Най-сериозно изразено намаление има в Западнобеломорския регион с 63%. За август данните са подобни", посочи министърът.

Димитров смята, че за решаване на проблема с климатичните промени незабавно трябва да се привлече научната общност. Той посочи, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отговаря за 52 комплексни и значими язовира.

"Действията са насочени към балансирано разпределение на наличния ресурс и насърчаване на ефективното използване на този ресурс", каза Димитров.

Друг основен проблем за недостига на водни количества е липсата на ефективност при разпределението и ползването на питейните води и водите за напояване. Министърът акцентира върху нуждата от нови съоръжения и поддръжката на старите. По думите му трябва да има държавна политика в тази насока.

"Искам ясно да заявя, че няма населено място на воден режим, което се водоснабдява от комплексните и значимите язовири. Обемът на комплексните и значими язовири, предвидени за питейно-битово водоснабдяване, в момента е около 67%, с 11,5% по-малко водно количество", посочи още той.

Земеделският министър Георги Тахов заяви, че тази година е суха, а язовирите са с намалени обеми, но въпреки това не могат да бъдат определени за пресъхващи. Състоянието на най-големите язовири се наблюдават ежедневно, а към този момент те разполагат с 43,5% общ наличен обем на водите.

Регионалният министър Виолета Коритарова посочи, че проблемът с водоподаването е всеобхватен.

"Ние трябва да предприемем адекватни мерки. През тази година полагаме усилия за справяне със ситуацията. Имаше стратегия за развитие на сектора, но тя беше до 2023 година. Към момента в министерството не заварих подготовка на следваща стратегия и процедиране на проект на следваща стратегия. Трябваше да се справяме сега и веднага с проблема със засушаването и засега нашите усилия бяха насочени към тези действия", обясни Коритарова.

По думите ѝ основният проблем на ВиК сектора е остарялата инфраструктура. Тя е с обща дължина от над 75 хил. километра. Коритарова коментира още, че трябва да се осигурят средства за изграждането на нови язовири в страната.

"За последните 30 години са изградени само два язовира. Това е крайно недостатъчно, за да обезпечим питейно-битовото снабдяване на населените места", категорична бе тя.

В режим на водата са общо 403 населени места, 14 града и 389 села на територията на 25 области. Проведоха се и протести заради безводието.