Радев към депутатите: Имате още една седмица, не създавайте фалшиви герои

Имаме многопартийна система, но партиите са повече от идеите за България. Появиха се бизнес партии, лабораторни политически проекти, чуждопоклоннически формации. Партийната генетика в годините на прехода изглеждаше по-автентична от днешната политическа ГМО-кухня, я отчуждението на гражданите от политическата класа е благодатна почва за популизма. Ерозията на българската демокрация е ескалиращ проблем.

Проведеният през ноември 2016 г. референдум, макар да остана под законовия праг за валидност, показа че българите искат личности в парламент и ограничаване на партийните субсидии. Отговорност на народните представители е да намерят решение на тези граждански очаквания.

Реформата на Изборния кодекс трябва да е такава, че да не създаде повече проблеми, отколкото се опитва да реши. Да повиши индивидуалната отговорност на народните представители пред избирателите, да предложи на гражданите избор между личности, но да не остави стотици хиляди българи без политическо представителство. Парите за партиите следва да се ограничат чувствително, но с ясното съзнание, че лишени от разумно финансиране партиите ще останат зависими от лобисти и външни фактори.

Липсата на справедливост е друг структурен проблем на българското общество. Тя е навред в драматичната пропаст между бедни и богати, в контраста между столицата и селата, в окаяното състояние на българския северозапад, в чувството за социална обреченост, в безнаказаната корупция и злоупотребата с власт. Несправедливостта е сред основните мотиви за емиграция.

Обществените очаквания са фокусирани в съдебната система, която е призвана да бъде стожер на справедливостта. Тук погледът на европейските партньори и този на българските граждани виждат едно и също. Правосъдието е бавно, общественият авторитет на съдебната власт е нисък, шири се усещане за безнаказаност. Считам, че съдебната реформа трябва да е приоритет на следващото Народно събрание и да постигне ясни цели – бързо, справедливо и независимо правосъдие.

Но само промяната в структурата на съдебната власт не решава проблемите в правораздаването. Необходим е комплексен подход, усъвършенстване на процесуалните закони, осигуряване на необходимия брой магистрати, повишена отговорност в системата, решителни антикорупицонни мерки.

В същото време съдебната реформа не трябва да се възприема като панацея за справянето с недъзите в обществото ни. Без обединените усилия на институциите, партиите и гражданските структури и без непримиримостта на обществото няма как да се справим с корупцията и престъпността.

Сянката на несправедливостта виси и над двете най-важни социални системи – здравеопазването и образованието. Проведените реформи не създадоха работещи механизми. Шансовете на дете от големия град са несравними с тези на негов връстник от село без училище и без доктор. В здравеопазването отчитаме все повече отделени средства, но обикновеният пациент често се сблъсква с доплащане, чакане и некачествени здравни услуги. Българските лекари масово емигрират. Системата се нуждае от строг контрол, по-малко бюрокрация, професионален морал, който да върне доверието на пациентите и мотивация, която да отвори перспектива на лекарите и медицинските сестри тук, в България. Образованието би трябвало да съдейства за равния старт на българските деца, независимо от материалното състояние на семейството. Уви, тук също обикновеният българин се сблъсква с формален учебен процес и доплащане. Резултатите са ранно отпадане и функционална неграмотност. Ниският социален статус на учителя е съществена част от проблемите в системата.

Във висшето образование очевидно се налага оптимизация на многобройните висши училища. Местата за студентите са повече от кандидатите за тях . На трудовия пазар дипломите и научните звания без покритие имат вреден ефект, сравним с фалшивите пари в икономиката. Нужни са обединените усилия на държавата, академичната общност и бизнеса за развитието на млади хора, които да посрещат предизвикателствата пред бъдещето не само с наизустени знания, а и с умения за самостоятелно творческо мислене и адаптивност.