Президентът наложи вето на данъка за стари коли
Президентът Румен Радев е наложил вето върху Закона за корпоративното подоходно облагане.
"С това давам възможност на парламента да има достатъчно време да разгледа ветото и да не се забавят сроковете за приемане на бюджет 2019 г.“, каза държавният глава пред журналисти, цитиран от "Фокус".
На 7 ноември 2018 г. парламентът прие окончателните промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които влизат в сила по-високи данъци за старите автомобили да плащат по-висок данък. Данъкът върху леките и товарните автомобили с маса не повече от 3.5 тона ще се определя по нова формула, която включва два компонента – имуществен и екологичен.
Имущественият компонент включва мощността на двигателя и годината на производство, а екологичният определя в каква степен замърсява автомобилът околната среда. Според разчетите на вносителите на промените това ще увеличи данъцитена по-старите коли с около 30%. За товарните автомобили с маса от 3,5 до 12 тона данъкът ще се определя в размер от 10 до 30 лва. за всеки започнати 750 кг товароносимост вместо за всеки започнат тон. Предвижда се промените да влязат в сила от 1 януари 2019 г. Със Закона за корпоративното подоходно облагане, парламентът реши при деклариране на повече от едно жилище да се дължи данък в пълен размер за всяко от тях.
Ветото върху промените на Закона за корпоративното подоходно облагане е единадесетото за президента, като до момента парламентът е подкрепил само едно от тях - върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол, припомня "Фокус".
От президентството обобщават мотивите за ветото:
- данъка върху моторните превозни средства, чиято уредба няма да стимулира замяната на по-старите автомобили с по-нови, нито ще доведе до постигане на търсения екологичен ефект. Състоянието на превозните средства в една държава е проекция на стандарта на живот и показател за съществуващите социални разслоения в нея. Приетите правила ще стоварят данъчната тежест върху гражданите с ниски и средни доходи, както и върху малкия и средния бизнес. Не се отчита нито колко често се ползват превозните средства, нито наличието на катализатори, нито вида на горивото. Няма и гаранции, че събраните средства от този данък ще се разходват за екологични цели.
- отлагането на реформата за таксата върху битовите отпадъци, направено без никакви мотиви. Според държавния глава не е справедливо сроковете за гражданите и бизнеса винаги да са задължителни, независимо от тяхната готовност, а сроковете за държавата немотивирано да могат да се отлагат. Това е особено неприемливо, когато се удължава прилагането на конституционно нетърпима уредба - таксата за битови отпадъци да продължава да е според данъчната оценка на имота, а не според количеството отпадъци.
- въвеждането на по-високи данъчни ставки за имоти в населени места от Списъка на курортите в България, в зависимост от използването на имота. Президентът се позовава на последователната практика на Конституционния съд за определяне размера на имуществените данъци.
- промените в Закона за митниците, внесени и приети след първо четене, са извън обхвата на ЗИД ЗКПО. С тях преобразуването на митниците в териториални дирекции се представя като закриване, което води до прекратяване правоотношенията на служителите. Конституционно неприемливо е и предвиденото прекратяване без предизвестие по преценка на директора на Агенция „Митници“, на правоотношенията с висши държавни служители. Така се ликвидира стабилитетът, който е основен принцип на държавната служба и уволнените се лишават от съдебна защита.