Плевнелиев: Мисията на д-р Желев беше да дешифрира лъжите и илюзиите
"До последния си ден Желю Желев активно водеше своя кръстоносен поход за истината. Както самият той написа, нелеката задача на последната му книга, а, вярвам, и на целия му живот, бе да дешифрира лъжите, илюзиите и заблудите".
Това каза президентът Росен Плевнелиев по време на поклонението пред тленните останки на президента д-р Желю Желев в Патриаршеския храм „Св. Александър Невски”.
"Въпреки вродената му скромност, той единодушно бе избран за лидер на антикомунистическата опозиция и за броени месеци се превърна в символ на борбата за свобода и демокрация на българите", каза още Плевнелиев за д-р Желев.
Публикуваме пълното слово на президента Росен Плевнелиев:
Уважаема г-жо Желева,
Опечалени близки и роднини на д-р Желев,
Ваше светейшество,
Уважаеми президенти,
Уважаема г-жо председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н министър-председател,
Г-жо вицепрезидент,
Уважаеми президенти Стоянов и Първанов,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми дами и господа,
Скъпи сънародници,
С дълбока тъга и преклонение изпращаме в неговия вечен път президента Желю Желев. Уважаваният философ, политик и демократ си отиде неочаквано и скромно, така както бе живял. Сякаш символично, това се случи в навечерието на Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Ще помним д-р Желев като един от най-смелите и сърцати борци за свобода и демокрация, като символ на мирния преход, толерантността и търсенето на национално съгласие.
Житейският път на д-р Желев не бе лек – критиките му към тоталитарната власт са причина да бъде изхвърлен от университета, изселен, изолиран. Въпреки това той не склони да отстъпи от острата си гражданска и политическа позиция в защита на свободата и демокрацията. Трудовете му и апокрифно разпространяваните текстове, предавани от ръка на ръка, хвърляха лъч светлина в дългата тоталитарна нощ. Книгата „Фашизмът“, забранена от комунистическата цензура и иззета от книжарниците, заживя собствен живот и незабавно се превърна в най-мощното обвинение срещу тоталитарния режим.
Желю Желев бе сред онези дръзки интелектуалци, които през 1988 година инициираха и основаха в емблематичната 65-та аудитория на Софийския университет Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Година по-късно д-р Желев участва в създаването на Съюза на демократичните сили. Въпреки вродената му скромност, той единодушно бе избран за лидер на антикомунистическата опозиция и за броени месеци се превърна в символ на борбата за свобода и демокрация на българите.
Като първи демократично избран президент на България, Желю Желев изигра изключителна роля за изграждането и укрепването на президентска институция, за утвърждаването й като център на стабилност и диалогичност в бурните времена на прехода. С присъствието си на международната политическа сцена, с категоричната си проевропейска позиция, с подадената ръка към всичките ни балкански съседи, д-р Желев спечели значителен международен авторитет, така необходим на България след краха на комунизма. Бих искал да припомня думите му, че „като млада посткомунистическа демокрация, Европа и светът ни уважават за две неща: за мирния преход от комунизъм към демокрация и за демократичния начин, по които нашият народ намери у себе си сили да реши междуетническите проблеми, които в други страни доведоха до невероятни насилия и кръвопролития.“
До последния си ден Желю Желев активно водеше своя кръстоносен поход за истината. Както самият той написа, нелеката задача на последната му книга, а, вярвам, и на целия му живот, бе да дешифрира лъжите, илюзиите и заблудите...