Пътят към конституционни промени минава през оставка на правителството и на главния прокурор
Пътят към конституционни промени минава през оставка на правителството и главния прокурор, саморазпускане на парламента и предсрочни избори. Това заяви на път за честванията на връх Шипка държавният глава Румен Радев, предаде БНР.
„Предложенията за промени в Конституцията целят единствено печелене на време и бетониране на статуквото. Мафията се опитва да вкара България в глух коловоз. Опитва се да скрие корупцията, чекмеджетата, записите, беззаконията, рекета зад неграмотните брътвежи за нова Конституция. Днешният парламент е дискредитиран, той е загубил и легитимност и достойнство - виждате как партии сменят позициите си през 24 часа“, заяви държавният глава.
Според него премиерът цели личното си оцеляване за сметка на обществото.
Помолен да коментира проекта за нова Конституция на управляващите Румен Радев призова да не се попада в капана на премиера. „Всичко това е с цел да има дебат, да се печели време. Целта е и личното спасение на министър-председателя за сметка на обществото“, категоричен беше държавният глава. По негови думи дебати за конституционни промени трябва да се проведат, но след подаването на оставки.
Според президента Радев парламентът се превръща в символ на самоунижението.
От 12 ч започна и словото на държавния глава. В нея той заяви:
143 години България цяла гледа Шипка с преклонение. И днес хиляди изкачихте този връх, за да докажете, че достойнството стои по-високо от страха и забраните.
Родината възкръсна на картата на Европа благодарение на победата на Русия над Османската империя. Но именно тук, в августовския зной на 1877 година нашите опълченци доказаха, че народът ни заслужава свободата си.
„Шепата спартанци“, които ще отрежат пътя на аскера към Северна България, са наши сънародници от Русия, днешна Украйна и Молдова, от Румъния и Сърбия. Хъшове, бежанци от въстанията и емигранти от поробена България. Някои дори не са виждали Родината, за която ще дадат живота си.
Тези поборници за свободата не се питаха дали има смисъл да се борят.
Те не се убеждаваха един другиго, че всяко усилие е обречено, както често правим днес.
Тях не ги блазнеше удобството да бъдат зрители на националната история. Да изчакат събитията. Да четат вестници и да спорят в кръчми и кафенета.
Пет века не изтриха тяхното самочувствие на достойни българи и те не чакаха да чуят какво мислят Великите сили за свободата българска. Нито разчитаха на тях.
Те не се надяваха на никакви привилегии и облаги, а някои доживяха дните си в мизерия.
Вековете на робството не угасиха вярата им, че е възможна свободна и справедлива България.
Нашите опълченци не се криеха зад гърба на могъщата армия на Царя Освободител, в очакване тя да донесе тяхната свобода. По тези скали, по тези урви, те воюваха и умираха, отдавайки живота си, но никога не се предадоха. Воюваха и умираха, за да докажат, че народът ни е достоен за свободата и платиха с живота си за тази свобода.
С този несломим дух, с тази вяра в собствените сили, с това единение в делото опълченци и възрожденци възкресиха Отечеството.
С този дух, вяра и единение ще успеем и всички ние, техните потомци, които днес се борим за една свободна и справедлива България!
Поклон пред героите!
Да живее България!