Първанов, академици и професори излязоха с дефиниция за общата история на България и Македония

Президентът Георги Първанов, академици и професори излязоха с позиция относно дефинирането на понятието "обща история" на България и Северна Македония.

Те предлагат на българското правителство примерен вариант за дефиниция, който да бъде обсъден с кабинета на Северна Македония.

Публикуваме без редакторска намеса пълния текст на позицията:

Като подчертаваме фаталното скъсяване на сроковете до предстоящото заседание на Европейския съвет, на което се очаква решение за започване на преговори със Северна Македония и Албания за членство в Европейския съюз;

Като отчитаме, че Договорът за приятелство между България и Северна Македония създаде относително позитивен климат, но се видя, че не дава гаранции срещу посегателствата на Скопие към българската история;

Като отбелязваме видимата безплодност в работата на мултидисциплинарната смесена комисия, произтичаща от липсата на ясен политически мандат;

Като изразяваме своето безпокойство от опитите на определени среди да отложат решението на проблемите за неопределено време в хода на преговорния процес, по отделните глави:

Настояваме спешно да се договори текст, с който да се дефинира понятието „обща история“;

Предлагаме на вниманието на правителството примерен вариант, който да бъде обсъден с кабинета на Северна Македония:

„Общата ни история има своите корени в Средновековието, развива се чрез борбите ни през Възраждането до средата на ХХ век, защото тогава населението от днешните територии на България и Северна Македония има единно българско национално самосъзнание, цели и идеали. Това се отнася с пълна сила за революционните борби, включително и за характера на Илинденско-Преображенското въстание.

В резултат на дългогодишни социални и политически процеси в годините на територията на днешна Северна Македония се оформя нова общност и ние признаваме тази различност.“

Смятаме, че е важно да се работи системно и в срок от една година да бъдат извършени промени в учебниците, да се преустанови езика на омразата на македонските медии и фалшификациите на историческите факти. *

Подкрепяме членството на Северна Македония в Европейския съюз и НАТО, но сме убедени, че проблемите за общата ни история трябва да бъдат решени, за да не бъдат „пренесени“ в Европейския съюз, но което е още по-важно – защото го дължим на паметта на предците ни.

акад. Георги Марков
акад. Стефан Воденичаров
проф. д-р Валери Стефанов
проф. д-р Иван Маразов
проф. д-р Светлозар Елдъров
проф. д-р Трендафил Митев
доц. д-р Боряна Бужашка
Андрей Караславов
Явор Цаков
Георги Първанов
* Като приема основния текст проф. д-р Светлозар Елдъров направи следното допълнително предложение:

Р България има легитимни основания да настоява за анекс към горепосочения договор не само заради фактическото блокиране на работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси по липсата на ясен регламент, срокове и мандат, но също - дори в много по-голяма степен поради направената по силата на Преспанския договор промяна в Преамбюла на Конституцията на Р Северна Македония, приета от парламента в Скопие на 11 февруари 2019 г. и публикувана в "Служебен вестник" на 12 февруари 2019 г., а именно отпадането на "историческите решения на АСНОМ" и заместването им с "Прогласа (Апела) на Първото заседание на АСНОМ", в който сега, за разлика от предишния документ. изрично и поименно се споменават българите като "фашистки окупатори" на Вардарска Македония в годините на Втората световна война: "Ванчо Михайлов и неговата груnа предатели и кръвоnийци на македонския народ готвят платени банди, които след изтеглянето на българските фашистки войски да завладеят Македония за сметка на Хитлер или някой друг господар". Въвеждането на този антибългарски документ като свързващо звено между "държавно-правните традиции на Крушевската република" и "уставно- правният континюитет на македонската държавност като суверенна република във Федеративна Югославия" представлява грубо погазване на духа и буквата на Договора между Р България и Р Северна Македония и конкретно на чл . 11, ал. 5. Въз основа на това подкрепям идеята за анекс, който да съдържа следните положения:

1. Да се даде дефиниция на понятието "обща история", в която изрично да се изтъкне, че става въпрос за единен исторически процес на формиране, развитие и утвърждаване на българска народност и нация от Средновековието до края на Втората световна война. Датата 2 август 1944 г., когато с Решенията на АСНОМ са декретирани македонска държава, нация и език трябва непременно да присъства.

2. Да се допълни чл. 8 с две нови алинеи, които ще допринесат за "обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за тълкуване на историческите събития” (чл. 8. ал. 2).

3. Създава се отделна смесена експертна комисия, която да разследва документалните мистификации и фалшификации на македонския църковник и историк Славко Димевски и тяхното внедряване в историографията (Правилата на Македонския въстанически комитет от 1878 г., Протокола от полицейския разпит на Дамян Груев в София през 1891 г. и др.). Резултатите от разследването да получат широка гласност в двете страни, а използването на такива и други подобни документални мистификации и фалшификации в науката. образованието, медиите и социалните мрежи да се криминализира.

4. С оглед на равнопоставеността на двете страни и за улесняване на работата на двете смесени експертни комисии надлежните власти в Р Северна Македония се задължават да декласифицират и публикуват документите на бившите югославски (Македонски) тайни служби, свързани с историческата наука, както това на добра воля направи Р България с Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и с документалната поредица на същата "Из архивите на ДС", в която през 2014 г. беше публикуван сборникът "Държавна сигурност и културно-историческото разузнаване ( 1970- 1990)".

5. Да се допълни чл. 11 с нова алинея или да се въведе нов член в договора, който да гарантира конституционен статут и права на българите в Р Северна Македония, като преки наследници и правоприемници на общата ни история.

6. Да се допълни ал. 6 на чл. 11 със следния текст: "Р Северна Македония осъжда дейността на незаконната сепаратистка организация ОМО Илинден-Пирин като противоречаща на духа и буквата на настоящия договор".