Макрон иска да ограничим командироването на български работници във Франция (галерия)

Френският президент Еманюел Макрон поиска България да подкрепи промените в Директивата за командироването на работници по време на срещата си с президента Румен Радев в двореца "Евксиноград" във Варна. Благодарение на сегашната система много български работници живеят и работят във Франция, но се водят командировани временно там от българския си работодател. Това са най-вече шофьори на ТИР-ове и строители.

От пресконференцията не стана ясно дали България е приела искането на Макрон.

Според френския президент "има съвпадение" на мненията за реформа на директивата. Макрон дори благодари на Радев за това, че ясно се обяви срещу социалния и данъчен дъмпинг.

Радев обаче обвърза в изявлението си директивата за командироването със заплатите на работещите във френски фирми у нас и поиска възнагражденията на българите да са равни с тези на французите. Освен това той подчерта, че въпросът е от компетентността на българското правителство, а не негова.

"Споделих загрижеността на господин Макрон относно директивата за командироване на работници. Този проблем е от компетенцията на българското правителство, но България е против измамите със социални осигуровки и заобикалянето на правилата. Затова трябва да има засилено сътрудничество на социалните служби и по-силен контрол.

Споделям необходимостта от нормативни промени, които да запазват правата на работниците, да подобрят условията на труд и да водят до по-висок жизнен стандарт, но въпросът за социалните права не се изчерпва само с директивата за командироване на работници. Налице са и редица проблеми, като данъчен, корпоративен дъмпинг, както е налице и неколкократно по-ниско заплащане на работниците от новите страни членки в клонове на предприятия, банки и търговски вериги в сравнение със заплащането на техните колеги от старите страни членки за същото количество и качество на труда. Затова е необходим комплексен подход към тези комплексни проблеми, който да води до устойчиви, трайни решения", заяви Радев.

Президентът обвърза директивата за командировките и с кохезионната политика на Европейския съюз. Франция настоява рязко да бъдат намалени парите за сближаване между най-бедните и най-богатите държави, които са основните европейски пари, които идват в България.

Сама по себе си България не е проблем за френския трудов пазар, защото работниците ни там са сравнително малко в сравнение с полските и румънските. Решението за директивата обаче трябва да бъде взето с квалифицирано мнозинство. Затова гласът на България може да се окаже решаващ. Досега България беше в лагера, предвождан от Полша, който настоява системата да остане каквато е сега.

Макрон обаче остро нападна Полша с думите, че тя "не е страната, която очертава посоката, по която се развива Европа".

"Обратното - Полша върви срещу европейските интереси. Неотдавна Европейската комисия образува санкционно производсто срещу Полша. Тя няма никакво отношение към посоката, в която върви ЕС. Полша се ползва от структурните фондове на Европа. Европа е пространство, което се създаде на основа ценности и убеждения на членовете, а Полша ги нарушава. С изявлението, което направи министър-председателят се допусна нова грешка в стратегията на Полша. Тя изостава от Европа. Съжалявам за тази позиция, но полският народ заслужава много повече. Полският премиер и правителство не могат да убедят полския народ, че е по-добре да бъдат по-зле заплащани. Смисълът е да подобрим условията на живот на нашите граждани. В това е смисълът на Европа.

Аз не мисля, че позицията на полския министър-председател по някакъв начин може да постави в опасност осъществяването на този проект (за промени в директивата - бел. ред.), защото реформата на директивата ще се постигне с квалифицирано мнозинство. Онзи ден член на Вишеградската група защити реформата. Това ми дава надеждата, че ще успея да убедя в необходимостта от реформа. Разговорите с президента Радев ми носят много доверие в тази насока. Не мисля, че мнението на полския министър-председател може да се отрази отрицателно. Напротив - това ме убеждава колко е необходимо да помислим за реформата на Европа. Полските лидери нямат амбицията, опитват се да разрушат ценностите на Европейския съюз, не смеят да вървят напред. Това ме убеждава още повече колко сила има в моя проект и ми дава надежда, че той ще бъде реализиран", заяви Макрон.

В този момент Радев се включи, за да подчерта, че нормативните промени трябва да се направят "така, че да обединяват, а не да разделят Европа, да не уронват основния принцип за четирите свободи в единния европейски пазар и да търсят баланс между интересите на старите и новите страни членки".

Акцентът според мен трябва да бъде в инвестиционна, кохезионна политика, трайно устойчива във времето, която да сближава стари с нови членки по отношение на заплащане и жизнен стандарт. Това ще бъде трайното решение на проблема, заяви още българският президент.

Радев и Макрон казаха още, че са обсъждали още две теми. Едната е общата европейска отбрана, другата е Шенген. От думите на двамата президенти не стана ясно дали подкрепата за Франция за приемането ни в Шенген е обвързано с директивата за командировките.

"Всички сме съгласни, че България е изпълнила изцяло критериите. Моето желание е да бъдат преразгледани првилата и България да участва пълноправно в дискусиите за прераглеждането им", каза Макрон.

Той каза още, че са разгледали перспективите за присъединяването на Западните Балкани и че споделя мнението на Радев за интеграцията им в ЕС.