Кремъл плаши България с търсене на отговорност заради 'заплахата за узурпиране' на Руската църква

Москва разглежда "заплахата за узурпиране на църквата "Свети Николай Мирликийски Чудотворец", като "открита проява на враждебност от страна на София", обяви говорителят на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от ТАСС и БТА.

"Разглеждаме заплахата за узурпиране на храма като открито проявление на враждебност, въпиещо потъпкване на моралните устои, правовите норми, включително на задълженията на София по договора за приятелски отношения и сътрудничество между Руската федерация и България от 4 август 1992 г.", каза Захарова.

Тя предупреди българските власти, че "ще бъде търсена отговорност за техните незаконни действия".

И отбеляза, че нападките срещу собствеността на църквата "в рамките на инспирирани отвън кампании за разрушаването на руско-българските връзки във всички сфери – от държавните, до религиозните", са започнали през септември с изгонването от България на руските свещеници, служили в храма. По думите ѝ тези опити са се натъкнали на юридическо препятствие – нотариален акт, издаден от българската страна през 1997 г., който потвърждава правото на руското посолство върху собствеността на църквата и на парцела, на който е построена.

"В резултат на това се стигна до ситуация, в която в разрез с логиката и закона, буквално пред очите ни, се измисля псевдоправно основание за конфискация на руски обект. История, закони, законодателни актове, документи, справедливост, логика - всичко крещи, че българските власти извършват акт на беззаконие, държат се кощунствено", обобщи Захарова.

Храмът "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" в София бе затворен след експулсирането на предстоятеля му и двама беларуски свещеници. Последва реакция на руското посолство в България, което съобщи, че църквата на този етап ще прекрати своята дейност, а по-нататъшната ѝ съдба ще бъде решена от Руската православна църква. След затварянето на църквата граждани се събраха пред сградата, запалиха свещи, оставиха цветя и настояха тя да бъде отворена.

На 24 септември съпредседателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски призова Софийския митрополит да се възстановяват богослуженията в храма. Пеевски увери миряните, че ДПС ще предприеме необходимите законодателни промени за осигуряването на издръжката на "Св. Николай Мирликийски Чудотворец".

На следващия ден българският патриарх Неофит назначи свещеници от София, които да извършват богослуженията в храма. От Светия синод подкрепиха действията на патриарха, но уточниха, че отварянето на църквата не е от компетенциите и в правомощията на БПЦ.

Три дни по-късно Върховната касационна прокуратура (ВКП) съобщи за постъпил сигнал от народни представители в 49-ото Народно събрание, свързан със собствеността, стопанисването и експлоатацията на храма. Прокурор от СГП възложи проверка на Държавна агенция "Национална сигурност".

На 1 ноември и. ф. главeн прокурор Борислав Сарафов е сезирал регионалния министър Андрей Цеков за предявяване на иск за признаване на правото на собственост на православния столичен храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" (т.нар. Руска църква) на българската държава. Предложението на Сарафов се базира на проверка на Върховната административна прокуратура и Софийската градска прокуратура, в хода на която е установено, че с нотариален акт от 23.07.1997 г. посолството на Руската федерация се признава за собственик на храма и на земята, върху която е построен, въз основа на дарение на земята, строителството на църквата и правоприемство от Руското Царско Дипломатическо агентство.

Проверката на ВАП и СГП установява още, че след множество административни и съдебни процедури, както и след освещаване на църквата при Руската Императорска Мисия на 11.11.1914 г. от Българското духовенство в съслужене с Руското духовенство, е издадена заповед, според която министърът на външните работи и изповеданията натоварва секретар на отдел "Вероизповедания" да предаде зданието и намиращото се в него имущество на Негово Високопреосвещенство Софийския митрополит Стефан. Налице са и двустранни документи от 1940 г. между България и СССР за безвъзмездно ползване на сградата на църквата от българската държава.

От събраните данни по време на проверката е видно, че по настояване на СССР България се задължава с 2/3 собствено финансиране в кратки срокове да възстанови разрушения от бомбардировки храм. Според подписано съглашение за мир останалата 1/3 от сумата, необходима за ремонтните дейности, следва да се заплати от СССР. Документи, удостоверяващи изпълнението на задълженията от съветска страна, не са открити.