Красимир Вълчев: В университетите доминират рентиерски модели на заплащане, системата е заложник на ръководствата

Налагането на мораториум върху откриването на университети е временна мярка. Тя не е добра и се надявам по-бързо да изготвим Националната карта на висшето образование, заяви министърът на образованието Красимир Вълчев пред БНР. Картата да определи къде какви висши училища ще има на територията на страната и по какво те ще обучават предвижда законопроект за изменение на Закона за висшето образование, внесен за обсъждане от министър Вълчев.

"Защо казвам, че не е добра мярка? Защото в много професионални направления сме достигнали предела, нямаме нужда от повече центрове на политологическо образование примерно, но имаме направления, където ако дойде голям инвеститор в университет, собственик на друго висше училище - в областта на информационните технологии, изкуствения интелект - няма логика да го ограничим. Даже трябва да го стимулираме, от гледна точка на конкуренцията. Картата ще направи тази диференциация между професионалните направления", обясни Вълчев и прогнозира, че до 1 г. тя ще бъде готова и така мораториумът ще падне. Той подчерта, че налагането на мораториум е било предложение и на самите ректори, които осъзнавали, че твърде многото ни висши училища и все по-лесния вход в тях вредят на репутацията на висшето образование у нас.

Държавата, в лицето на Министерството на образованието, провежда политика за намаляване на броя приети студенти, но наред с това е очевидно, че системата вече няма да има толкова много студенти и заради голямото демографско намаление от края на миналия и началото на този век. Това са млади хора, които вече навлизат във висшето образование.

Проблемите

"Броят на висшите училища не е основният проблем пред системата на висшето образование. През 1990 г., когато са приемани значително по-малко студенти, държавните висши училища са 39, днес са 37. Новосъздадени са частните висши училища, а в тях се обучават едва 20% от студентите - посочи министърът. - Проблемът е, че в годините на прехода всички се разраснаха профилно, започнаха да обучават по професионални направления, които не са присъщи за тях, без капацитет и с преподаватели назаем - което се опитваме да ограничим. Проблемът е, че приемът достигна крайния предел. Ако преди 30 години се приемаха 30% от завършващите гимназиално образование, през 2016 г., когато започнахме да регулираме приема, се достигна почти до 80%. Сега връщаме приема назад, но не самоцелно, защото има професионални направления с недостиг на студенти. Ограничаваме нерационалното търсене на висше образование, което се търси просто за да кажеш, че имаш висше образование. То избуя в социалните, стопанските и правните науки. В тези професионални направления най-много намаляваме приема, но не го правим в инженерните, педагогическите, аграрните науки. Правим намалението в зависимост от оценката за качеството на висшето училище."

"Опитваме се да обвържем двата пазара - на труда и на образование. Там, където има недостиг на бъдещо търсене пазара на труда, даваме стипендии, осигуряваме по-висок прием и по-високо финансиране. Единици учат за хидроинженери, а имаме 4000 язовира! Имаме три инструмента - стипендии, прием и финансиране - и ги използваме, но не можем да променим нагласите", каза още той.

За трите години, в които действа тази политика на намаляване на приема той е спаднал от 58 хил. на 43 хил. новоприети за година. За да не страдат финансово университетите от това, държавата увеличава размера на годишната издръжка на един учащ. "Настройваме системата на държавните висши училища към това да работи с по-малко студенти", обясни Вълчев.

Преструктурирането не засяга еднакво всички. Там, където има по-добра реализация, по-добра научна дейност, по-добра оценка за учебната дейност приемът се намалява по-малко, а финансирането се увеличава с повече. 50% от парите вече зависят от комплексната оценка за качеството и реализацията.

"Ще продължим да провеждаме тази политика, но това, което ни притеснява е, че системата като цяло не реагира достатъчно на промените във външната среда, не са достатъчно инициативни висшите училища - сподели Вълчев. - Няма го дългосрочния поглед в бъдещето, след 20-30 години."

Проектозаконът предвижда министърът на образованието да сключва договори за управление с ректорите. На въпрос дали това не означава нарушаване на академичната автономия той обясни, че "няма да се месим в академичното управление, няма да се месим във финансовото и административното. Целта на механизма е да споделяме стратегическото управление".

А защо това е необходимо?

"Висшите училища гледат дървото. Ние, като институции, трябва да отговаряме и за гората - за общия, колективния интерес. Няма как държавата да не е ангажирана - каза Вълчев. -

Преди 30 години е избран крайно затворен модел на академично самоуправление, законодателят е казал, че цялата отговорност е поверена на избраното академично ръководство. Да, но се видя, че те имат некоординирани стратегии за развитие, много често има и незаинтересованост за това къде ще бъдат след 20 или 30 години.

Няма риск да се наруши академичната автономия, защото тези стратегически цели и задачи ще ги разработим заедно. Те ще бъдат публични. Министърът няма да може да влияе върху оперативното управление по никакъв начин, нито да сменя ректорите. Ще може да иска да подобрят научната си дейност, да се свързват с европейски университетски мрежи. Ако не го направят, българските университети ще са малки, неразпознаваеми.

Изпълнението на стратегическите цели и задачи ще бъде въпрос на репутация за един ректор, възнаграждението му ще зависи в малка степен от това, но надали това ще бъде основният мотивиращ фактор".

"Търсим механизъм, при който да не прекрачим тази тънка червена линия на академичната автономия, от една страна, от друга - да бъдем партньори в стратегическото управление - увери министърът. Не е логично те да казват: "Ние сме автономни", и ние да казваме същото - "Вие сте автономни, оправяйте се"."

Летящите преподаватели

Проектът ограничава и възможността обезпечават специалностите си с "летящи" преподаватели, взети "назаем" от други университети.

"Това е все едно вашето радио да работи изцяло с журналисти назаем - даде пример Вълчев на интервюиращата го журналистка от БНР. - Това хвърля сянка, хвърля съмнение върху качеството на висшето образование. Едно висше училище трябва да покаже собствен капацитет, да има стимули да инвестира в собствени преподаватели, да развива собствени школи. Едно висше училище ще е силно след 20 или 30 години в тези катедри, където днес инвестира в млади преподаватели.

Това е едно от основните ни притеснения - младите преподаватели. Системата много често е заложник на тези, които я управляват, а тези обикновено не са млади преподаватели."

Заплатите

Министърът обърна внимание и на причините за разликите в заплащането на университетски преподаватели и учители.

"Средните брутни заплати във висшите училища са над 1700 лв. Има проблем с това, че разликата между най-ниските и най-високите заплати е много висока", посочи Вълчев и обясни защо.

"Във висшите училища доминират рентиерските модели на заплащане - заради това, че си станал някакъв, че си натрупал години, но не и заради това, че си положил усилия. Не доминира политиката на привличане на млади преподаватели. Те (университетите - бел. ред.) са избрали разликата между най-високите и най-ниските заплати да бъде два пъти и половина. В училищата е един път и половина. Не могат да се сравняват с училищата точно поради тази причина, че те са избрали този дизайн на заплащане, те са избрали тези съотношения. Още повече, че учителите работят с четири пъти по-високи норми и затова едните и другите също са несъпоставими."