Как да променим 9 закона през друг закон в нарушение на закона
Парламентът днес може би успя да подобри собствения си антирекорд, като успя да промени, по втория начин, 9 закона, докато променя друг закон - за независимия финансов одит. Използвана практика на Народното събрание, позволява промени в други закони да се правят чрез “преходни и заключителни разпоредби” на гледания закон, ако имат близък предметен обхват или иначе казано, ако промените в закона налагат промени в други закони. Днешният случай обаче не беше такъв. Тези промени станаха без да са преминали обществено обсъждане, без да са съгласувани със засегнатите юридически лица и без оценка на въздействието. Това са все изисквания, които са заложени в Закона за нормативните актове, който поставя правила и изисквания към законодателния процес.
“Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност”, пише в Закона за нормативните актове. Каква част от тези принципи днес бяха нарушени можете да разберете сами от този текст.
Проектът за промени на закона за независимия финансов одит, който бе приет днес най-общо налага изисквания за липса на конфликт на интереси за одиторите и промените в самия закон са 3. Останалите промени, които са в 14 параграфа се отнасят за 8 други закони и бяха гласувани анблок.
Да видим и кои са промените днес закони, чрез “преходни и заключителни разпоредби”:
Първият променен друг закон е Закона за кредитните институции. В него има няколко промени. С едната се дават право на министъра на външните работи да влиза в новата електронна система на БНБ и повече правомощия на министъра на финансите за достъп на информация до сметките на бюджетните организации.
Променя се Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, за да може финансовият министър да има достъп до данъчна и осигурителна информация за задълженията на бюджетните организации.
С промяна в Закона за съдебната власт се дава власт на специализираният съд да решава дали да налага запори на пари и имущество при съмнения за пране на пари, ако искането за това е направено от прокурор от специализираната прокуратура. Според сега действащия закон и според съдебната практика тези дела се гледат от гражданските състави и подлежат на обжалване. Депутатът от БСП Крум Зарков заяви в пленарна зала, че решението за даване на правомощия на специализирания съд по мерките за запор при пране на пари е точно обратното на две тълкувателни решения на Върховния касационен съд. В тях се казва, че даването на такива правомощия на специализирания съд, ще го направи “специален”, което противоречи на Конституцията. Решенията на Касационния съд казват, че този вид запор по пране за пари трябва да се гледат от граждански съд.
Бяха направени “технически пропуски” в законите за корпоративното и подоходно облагане.
С промени в закона за местните данъци и такси се въвежда туристическа такса за имотите отдавани под наем чрез електронни платформи като airbnb и booking. Те влизат в сила в деня на обнародване в Държавен вестник.
Променя се закона за данъците върху доходите върху физическите лица, с които средствата за престой и пътуване за сметка на ЕС или друга организация няма да се включват в облагаемия доход.
В Закона за ДДС се създават нови правила при търговия с квоти за емисии с парникови газове.
В Закона за акцизите и данъчните складове се записва, че акциз ще има и върху т.нар. “дизайнерски горива”, които са аналози на дизел и бензин, но са произведени най-често от отпадъци.
От стенограмата от второ четене на Комисията по бюджет и финанси се вижда, че поправките в другите закони са от името на Комисията с председател Менда Стоянова (ГЕРБ) и “работната група”. Там пак са гласувани анблок.