Ивайло Вълчев: Македонската дипломация води скъпа кампания срещу България

Евродепутатът от Има такъв народ (ИТН) Ивайло Вълчев заяви, че македонската дипломация води "изключително активна и скъпо финансирана кампания", която се опитва да представи България като страна, която "спъва" европейския път на Скопие.

„Тяхната дипломация е впечатляващо организирана. Те успяха да наложат своя наратив в много западни медии. Но здравият разум и европейските принципи засега надделяват. Всички отговорни фактори в ЕС са категорични – първата стъпка за начало на преговори е вписването на българите в конституцията. Това не е наша прищявка, това е подписано споразумение между Северна Македония и ЕС“, обясни Вълчев по време на четвъртото обучение за млади журналисти, организирано от БТА и Европейския парламент.

Вълчев заяви категорично, че България не оказва натиск върху Република Северна Македония, защото след приемането на френското предложение въпросът с вписването на българите в македонската конституция вече не стои на двустранно ниво, а е част от европейската преговорна рамка.

По думите му, всички български евродепутати, независимо от партийната си принадлежност, защитават една и съща позиция в Европейския парламент – България няма допълнителни изисквания към Северна Македония, като единственото условие е изпълнение на поетите ангажименти.

„Ние нямаме двустранни, така наречени билатерални проблеми, както често се опитват да внушават представители на Северна Македония. Те имат ангажимент към Европейския съюз, който включва вписването на българите в тяхната конституция като равноправна общност. Това е първата стъпка, без която дори не може да започне разговор за членство“, подчерта евродепутатът.

Вълчев обясни, че първоначално партия ИТН е била против начина, по който е прието френското предложение, тъй като то е лишило България от възможността да упражнява пряк натиск върху македонското правителство. Въпреки това, след като страната е взела това решение, според него е задължение на българските представители да го следват и да защитават националните интереси, а не тези на партията.

По думите на евродепутата в Северна Македония дори не е публикуван пълният текст на френското споразумение, което води до масова дезинформация.

„Гражданите на Северна Македония нямат представа под какво се е подписало тяхното правителство. И когато техни политици казват, че българите ще искат още нещо, те просто премълчават, че това „още“ вече е вписано в европейския документ“, допълни той.

Докладчикът в сянка

Ивайло Вълчев е докладчик в сянка по доклада за Северна Македония – позиция, която му дава възможност активно да участва в преговорите по текста на доклада, подготвян от главния докладчик Томас Вайц от групата на Зелените. Докладчикът в сянка подготвя паралелен вариант на доклада и предлага изменения, като целта е да се постигне компромисен текст.

По думи на Вълчев, по време на изготвянето на доклада се е сблъскал с директни опити за влияние и изтичане на информация към македонската страна. Евродепутатът коментира, че е имало случаи в които предложенията им са стигали първо до медиите в Скопие, преди дори да бъдат обсъдени официално.

"Това показва, че македонската дипломация е била в постоянна комуникация с някои членове на екипа на докладчика. Това е недопустимо", коментира той.

Вълчев предупреди и за друга тенденция – опитите да се ограничат правата на отделни държави, включително правото на вето, при вземането на решения в ЕС.

„Имаше гласуване, при което над 500 евродепутати подкрепиха идеята правото на вето да се замени с гласуване с квалифицирано мнозинство. Това е опасен прецедент. ЕС е съюз на равни държави – ако някой има повече права от другите, това вече не е съюз“, допълни евродепутатът.

Вълчев подчерта, че България не е враг на Северна Македония и че страната ни иска съседите ни да се присъединят към ЕС като равноправни и честни партньори. България настоява само за изпълнението на вече поетите ангажименти и очаква истинско приемане на европейските ценности, а не само усвояване на фондове, за да може интеграционният процес да тръгне реално.

България и Европейският акт за медийна свобода

На България ѝ предстои да се присъедини към страните, които ще приемат Европейския акт за медийна свобода (European Media Freedom Act - EMFA). По думите на Вълчев, страната ни е трябвало да го приеме още на 8 август, но процесът се движи със закъснение.

"Има страни, които вече приеха акта, но сега срещат трудности при тълкуването му. Затова е по-добре България да не бърза. По-важно е да се проведе сериозен, широк обществен дебат с участието на реалните редакции, журналисти и медийни професионалисти, а не само на неправителствени организации, които формално говорят от името на гилдията", обясни Вълчев.

Според него актът ще дава на журналистите значителни права и защита – както за тях самите, така и за техните източници, колегите, участващи в изготвянето на материали, дори за монтажистите и техническия персонал. "Това е правилната посока. Стоим зад тази защита. Но актът не е еднопосочен - той ще задължи самите журналисти да си наложат ясни ограничения и правила", каза още евродепутатът.

Актът ще изисква от журналистическата общност да реши кой реално може да се нарича журналист, за да се ползва от предвидените права и защита. Актът ясно посочва, че журналистите имат право да пазят своите източници и комуникация, но нямат право да използват незаконни или "специални разузнавателни средства", освен ако действията им не са обществено оправдани и пропорционални.

„В някои страни това се тълкува прекалено широко – сякаш журналистите имат право да ползват защитени и неоткриваеми канали за добиване на информация. Това е абсурд, защото дори органите на реда не могат да го правят без прокурорско разрешение. Няма логика журналист да има повече права“, обясни Вълчев.

С приемането на акта вече не е достатъчно просто да имаш телефон или канал в социалните мрежи, за да се самообявиш за журналист. Общността сама ще трябва да се саморегулира и да определи ясни критерии за званието. След това, заедно с Министерството на правосъдието, професионалистите ще изработят морален и етичен кодекс, който да очертава допустимите и недопустимите действия, който да бъде в съответствие с Европейската харта за правата на човека и с българския Наказателен кодекс.

"Този път няма да може да се каже "някой ни го наложи". Правилата ще бъдат написани от самата журналистическа общност. И тогава няма измъкване – ако си участвал в създаването им, ще трябва и да ги спазваш“, коментира той.

Що се отнася до мракобесния законопроект, предложен и по-късно оттеглен от ИТН за промени в Наказателния кодекс, Вълчев обясни, че темата е била "извадена от контекста и погрешно интерпретирана".

"Първо, нека уточним нещо – това не е закон. Това са предложения за промени в Наказателния кодекс. Преди да вдигаме шум, добре е да се запознаем с конкретните текстове, а не само с заглавията по медиите", заяви Вълчев.

По повод критиките към предложенията за промени в Наказателния кодекс, Вълчев обясни, че част от тях са били нелогично вмъкнати в системата на наказанията.

„В Наказателния кодекс има йерархия на престъпленията и наказанията – т.нар. “пенитенциарна пирамида” . Когато вкараш ново престъпление или по-тежко наказание без да подредиш цялата структура, системата се срива. Точно това се случи – бяха предложени поправки, които нарушават логиката на кодекса“, поясни той.

ЕС и Зелената сделка

Вълчев очерта три основни приоритета, които отстоява заедно с колегите си в ЕП - ревизия на Зелената сделка, ограничаване на нелегалната миграция и противодействие на опитите за пропаганда на различни социални и сексуални малцинства в училищата.

По думите на евродепутата от ИТН, дори председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече "признава необходимостта от отстъпление от Зелената сделка", за да може континентът да възстанови своята индустриална мощ. Според него Европа се е "отворила повече, отколкото може да понесе" и е започнала да се самоограничава икономически.

"Само преди година и половина идеята за ревизия на Зелената сделка изглеждаше немислима, а сега дори фон дер Лайен призна, че тя не е панацеята за Европа. Индустрията трябва да се събуди, защото без нея няма социална система, няма икономика", подчерта той.

Вълчев посочи, че предстоящите промени в екополитиките на ЕС ще имат директно влияние върху общата европейска сигурност. Според него ограниченията, наложени досега от Зелената сделка, възпрепятстват производството в стратегически сектори като военната индустрия, а това се отразява върху снабдяването със стомана, суровини и енергия, които са критични за отбраната.

Според евродепутата, Европейският парламент започва да осъзнава последствията от "твърде бързото и безконтролно" отваряне на Европа, както икономически, така и миграционно.

Вълчев заключи, че винаги поставя интереса на България на първо място, дори когато това изисква различна позиция от тази на неговата политическа група. Той бе категоричен, че не е влизал в конфликти с колегите си от Европейските консерватори и реформисти, защото там се ценят националните приоритети, но когато става дума за България, винаги избира страната си.

Следете новините ни в GoogleNews