ГЕРБ и ДБ умуват върху общо решение за военна помощ за Украйна
Двете проекторешения за оказване на военна помощ на Украйна - на ГЕРБ и на "Демократична България", бяха приети на първо четене в парламентарната комисия по външна политика. Тъй като те се взаимоизключват, бе решено Комисията по външна политика да заседава отново в 17 часа, за да подготви общо проекторешение.
Днес две комисии в НС гласуваха поотделно предложенията, а гласуванията минаха по подобен начин. За двете проекторешения на ГЕРБ и ДБ по 12 депутати от външната комисия гласуваха "за", "против" бяха 4, въздържали се нямаше. Гласуването в Комисията по отбраната протече по сходен начин - 11 народни представители гласуваха "за", четирима бяха "против", въздържали се пак нямаше.
На общото заседание на двете комисии в НС присъстваха служебните министри на отбраната и външните работи Димитър Стоянов и Николай Милков, както и началникът на отбраната Емил Ефтимов.
Формулировката на ДБ е “укрепване на отбранителните способности на България и оказване на военна подкрепа на Украйна”. ДБ внесоха своето предложение още в първия работен ден на парламента - 19 октомври, а внесеният от ГЕРБ проект на 24 октомври е за “възлагане на МС да предостави военна и техническа помощ на Украйна”.
Какво предлагат ГЕРБ
- Предоставяне на военна и техническа помощ за Украйна, в това число и от наличността с отпаднала необходимост за въоръжените сили;
- МС да проведе консултации, в рамките на инициативата на НАТО за усилване на източния фланг, за разполагане на сили и средства, които да гарантират сигурността на страната, включително и за съвместна охрана на въздушното ни пространство до постигане на носене на бойно дежурство от първите осем самолета F-16;
- На МС се възлагат преговори със съюзниците ни в НАТО за разполагане на наша територия на заместващ или усилващ на отбранителните ни способности капацитет, което да даде възможност за освобождаване на остарялото съветско оръжие и техника;
- Едномесечен срок за МС да изпрати военна помощ, като тази помощ трябва да доведе до укрепване на отбранителните способности на България, чрез подмяната им със съвременни и съвместими с нашите съюзници отбранителни системи;
- МС се задължава, съвместно с украинското правителство, да предложи на парламента мерки за вазимодействие и подкрепа на Украйна в сферата на икономиката, инфраструктурата и енергетиката, както и подкрепа за съдебния иск на Украйна срещу Русия в Европейския съд за правата на човека.
Какво предлагат ДБ
- 14-дневен срок за МС да предложи пакет за военна помощ на Украйна според исканията на украинската страна и възможностите на българската;
- 30-дневен срок за МС да внесе в парламента всеобхватна Програма за превъоръжаване на Българската армия и планове за придобиване на заместваща техника от съюзниците ни;
- Програмата за превъоръжаване следва да отчита плана за нарастване разходите за отбрана за достигане на бюджет за отбрана от минимум 2% от БВП ;
- 10-дневен срок за консултации с НАТО за придобиване на заместваща техника за Българската армия от НАТО;
- Срок до края на октомври за МС да направи оценка на конкретните отбранителни възможности на България, като отчита, че подкрепата за Украйна трябва да доведе и до укрепване на отбранителните способности на България, в това число чрез обновяване и модернизация на Българската армия;
- МС да внесе в парламента Проект за инвестиционен разход "Придобиване на нов тип боен самолет" - втори етап, както и законодателни промени в областта на отбраната;
- Да се създаде временна комисия с по двама членове от парламентарна група, които да следят за развитието на процесите по превъоръжаване на Българската армия.
Дискусията
След представянето на проекторешията министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че сроковете, вписани в проекта на ДБ, са неизпълними. Тълкуването на Министерството на отбраната е че общите политики между ЕС и НАТО не уточняват предварително вида помощ, която трябва да бъде оказана.
Депутатът от "Възраждане" Ангел Георгиев обяви, че липсва детайлен доклад от МО за възможностите за оказване на военна помощ на Украйна. Според него България няма "никаква изгода" да участва в конфликта в Украйна и затова трябва да стои "максимално далеч" от него.
"За нас категорично е по-добре да запазим своя потенциал, в случай че се случи нещо утре. Може да се получи така, че да чакаме прекалено дълго за заместването на нашето оборудване", каза Георгиев и добави, че "не разбира как така се иска мир чрез даване на оръжия".
Даниел Лорер от "Продължаваме промяната" се противопостави като каза, че е време Българската армия да стане съвместима със съюзниците ни в НАТО и че войната в Украйна предоставя възможност това да се случи. Той добави, че съществуват вече детайлни доклади по въпроса, и то осъвременени.
Бившият зам.-външен министър Георг Георгиев (ГЕРБ) заяви, че е крайно време България ясно да заяви къде се намира и как възнамерява да процедира оттук нататък. "Срамната картина да оставим украинския външен министър пренебрегнат от българските институции, когато искаше помощ, не бива да се повтаря", каза той.
Зам.-председателят на НС Кристиан Вигенин обяви, че за БСП няма съмнение, че това е "прибързана политическа акция". По думите му българското общество очевидно е разделено по темата. От БСП обявиха за цинизъм свързването на темата за превъоръжаване на Българската армия с предоставянето на военна помощ на Украйна. Тази теза застъпиха Вигенин и депутатът от БСП Атанас Зафиров.
Народният представител от ДПС Джейхан Ибрямов обяви, че движението ще подкрепи и двете проекторешения, като подчерта, че такова решение е закъсняло и е трябвало да се приеме още в предходното 47-о НС.
Председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев (ГЕРБ) подчерта, че от партията му са дали един месец срок на МС да реши какво да прави и че това ще даде възможност на България да използва всичките си възможности.