ЕП прие Истанбулската конвенция. У нас дебатът ще продължи
Евродепутатите гласуваха за присъединяването на ЕС към Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени (т.нар. Истанбулска конвенция), с което ЕП приключи участието си в процеса.
Шест години след като ЕС подписа Истанбулската конвенция - първият правно обвързващ международен инструмент за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и момичета - и въпреки многобройните призиви на ЕП в тази насока, той все още не я е ратифицирал поради отказа на няколко държави членки. Същевременно становището на Съда на ЕС от 6 октомври 2021 г. потвърди, че Европейският съюз може да ратифицира Истанбулската конвенция, без да има съгласието на всички държави членки.
Съдът установи, че подходящият обхват за присъединяването на ЕС е убежището, съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и задълженията на институциите и публичната администрация на ЕС. В съответствие с това днес евродепутатите гласуваха да дадат съгласието си в две отделни гласувания. Едното от тях е по отношение на институциите и публичната администрация с 472 гласа "за", 62 гласа "против" и 73 гласа "въздържал се". Второто е по отношение на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, убежището и забраната за връщане с 464 гласа "за", 81 гласа "против" и 45 гласа "въздържал се".
Присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция не освобождава държавите членки от задължението да я ратифицират сами, заявиха многократно членовете на ЕП, като призоваха останалите шест държави - България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия, да ратифицират документа незабавно, за да могат да защитават жените в пълния обхват на предвиденото в конвенцията.
Българският евродепутат Андрей Ковачев напомни решението на Конституционния съд, че документът не отговаря на основния закон на страната ни, въпреки че четирима от членовете на КС са били на особено мнение.
"Виждате, че и в България има дебат по темата. Решението на ЕП ще доведе до противоречия и различни юридически тълкувания. Юристите трябва да коментират юридическия аспект на това решение, защото България е ратифицирала договора за присъединяване и трябва да е ясно дали нашето законодателство е над европейското. Но насилието над жени, домашното насилие са огромен проблем. Всеки ден има такива случаи. Не можем да си затваряме очите заради див популизъм, че този проблем съществува и че трябва да се вземат много сериозни мерки. При всички случаи у нас трябва да има много сериозен дебат за насилието над жени", бе категоричен той.
Според Петър Витанов темата е силно политизирана, тя се е превърнала в дъвка. Той също напомни решението на КС.
"Едно от нещата, които задължително трябва да се направят, е да въведем законодателство, което да предвижда превенция за жертвите на домашно насилие, както и да инкорпорира всички мерки, които фигурират в конвенцията - създаване на кризисни центрове на територията на всяка една област в нашата страна - въпрос на държавата е да осигури финансиране. Ние не може да сме негативния пример в Европа. Извън леещата се от моята партия (БСП) политпропаганда 99% от текстовете на конвенцията трябва да бъдат привнесени в нашето законодателство", коментира Витанов в Страсбург.
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени ("Истанбулската конвенция") е първият международен текст, който дава правно определение на насилието над жени и установява цялостна рамка от правни и политически мерки за превенция на такова насилие, подкрепа на жертвите и наказване на извършителите.
През октомври 2015 г. Комисията прие пътна карта, в която се стига до заключението, че присъединяването на ЕС към Конвенцията ще създаде съгласувана рамка на равнище ЕС за борба с насилието срещу жени, ще подобри превенцията за всички жени и ще осигури по-добра защита и подкрепа за жените и децата, които са жертви на насилие, и за специфични групи жени.