Държавата на изтеклите мандати

България се превърна в държавата на изтеклите или пресрочно прекратени мандати. Проблемът е не просто административен, а дълбоко политически и институционален. Той засяга органи, които трябва да гарантират контрол, баланс и предвидимост в държавата, но вместо това често работят с временно удължен статут, без ясна перспектива кога ще бъде попълнен съставът им.

Дългото задържане на хора на постове след края на мандата им води до усещане за застой, безотчетност и безтегловност на управлението. То затруднява реформите, защото новите политически приоритети не могат да се отразят в ръководствата на регулаторите и контролните органи. Освен това обществото започва да възприема изтеклия мандат като нормално състояние, което подкопава самата идея за ограничен и сменяем публичен мандат.

А както е известно, мандатността е един от стълбовете на демокрацията.

Простото обяснение за изтекъл мандат е, когато законово определен срок на даден орган или негови членове приключи, но нов състав не е избран навреме. В българския контекст това често се случва не защото няма правила, а защото парламентът не успява да произведе нужните мнозинства. Така институцията формално продължава да съществува, но легитимността ѝ е спорна, а решенията, които взема, се превръщат в безкрайно тупане на топката в съдилищата.

Зациклянето още на парламентарно ниво се обяснява с факта, че в последните години в България се проведоха безчет предсрочни избори, които не могат да излъчат стабилно мнозинство. Това често се използва като оправдание, че заради липсата му не може да се постигне съгласие за попълването на въпросните органи, задкулисни договорки и спорове.

Резултатът е, че към май т.г. има около 50 позиции в 14 държавни органа, които чакат попълване от Народното събрание. Сред тях са Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към ВСС, членове на КЕВР, СЕМ, КОНПИ, Икономическият и социален съвет, органи към Агенцията за публичните предприятия и контрол и други ключови структури. Някои длъжности са овакантени или с предсрочно прекратен мандат, което допълнително усложнява управлението им.

Най-видим е примерът с главния прокурор, чиито решения предизвикват противоречиво прилагане на закона или отказ да се изпълнят, докато върховен или Конституционният съд не каже какво да се прави.

Проблемът е огромен, а рисковете - големи. Те се изразяват в спад на доверието в решенията им, защото обществото вижда, че персоналният им състав не е обновен по законовия ред. Създава се зависимост от политически договорки, при които изборът на нови членове се използва като инструмент за натиск и преразпределяне на влияние. Забавя се кадровото обновяване на органи, които трябва да следят за законност, конкуренция, енергийно регулиране, медиен плурализъм или финансова дисциплина - гаранциите в една демократична държава.

Сред най-спорните случаи е Висшият съдебен съвет, чийто мандат изтече още през октомври 2022 г. По закон ВСС е ангажиран с избора на главния прокурор и ръководителите на върховните съдилища. Инспекторатът към ВСС пък е отговорен за контрола върху почтеността на магистратите. Разбира се, реформата в съдебната система не се изчерпва само с избора на ВСС, но е първа крачка към осъществяването ѝ.

„Съдебната реформа в последните 10 години е едно понятие, което започва да се изпразва от съдържание, тъй като постоянно се говори за нея. Лично на мен ми е малко обидно ние в XXI век още да говорим за зависимости, които отдавна е трябвало да бъдат изкоренени“, каза новият правосъден министър Николай Найденов.

Да го успокоим - не само той има такова усещане.

В края на април 2025 г. Съдът на Европейския съюз се произнесе по три преюдициални запитвания на съдия от Софийския районен съд, че правото на ЕС не допуска органи като Инспектората към ВСС да функционират след изтичане на мандатите на членовете им, при положение че това не е уредено ясно и точно в националното законодателство и на практика не е ограничено във времето. 

Известно е, че ИВСС е органът, който има сериозни правомощия да влияе върху статута и кариерата на всеки магистрат - да иска дисциплинарни производства срещу магистрати, да следи за неправомерно влияние върху тях, да проверява имуществените им декларации и евентуален конфликти на интереси, както и да следи за нарушения на независимостта на съдебната власт. А практиката за удължаване на мандата без ограничения във времето на такъв орган поражда съмнения за неговата независимост и създава риск от политически контрол върху съдебната дейност. Това поставя под риск принципа на независимост на съдиите, казва СЕС. И допълва, че държавите членки са длъжни да гарантират, че продължаването на функциите на такива органи след изтичане на мандатите се извършва въз основа на законови разпоредби, които осигуряват обективност, безпристрастност и защита от външна намеса.

Списъкът на органите с изтекъл мандат и незапълнен състав

• Висш съдебен съвет (ВСС);
• Инспекторат към ВСС, включително главен инспектор и инспектори;
• Комисия за противодействие на корупцията;
• Комисия за енергийно и водно регулиране;
• Комисия за финансов надзор;
• Българска народна банка;
• Национален осигурителен институт;
• Сметна палата;
• Комисия за защита на личните данни;
• Комисия за защита от дискриминация;
• Комисия по публичен надзор над регистрираните одитори;
• Фискален съвет;
• Комисия по досиетата;
• Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства;
• Икономически и социален съвет;
• Агенция за публичните предприятия и контрол;
• Съвет за електронни медии;
• Конституционен съд;
• Национален съвет за българите, живеещи извън страната.

Любопитна е историята с КЕРВ, където се търсят нов председател и двама членове. Мандатът на Иван Иванов начело на комисията изтече още през 2020 г. Две години по-късо Народното събрание смогна да избере нов председател – Станислав Тодоров, представител на тогавашните управляващи от "Продължаваме промяната". Неговият избор обаче бе оспорен от група депутати от ГЕРБ, начело с Делян Добрев, пред Конституционния съд, защото в хода на процедурата са били променени правилата за избора, за да се нагласят спрямо номинираните. Така няколко месеца по-късно назначението на Тодоров бе обявено за незаконно и се наложи начело на регулатора да се върне Иван Иванов, защото това беше единствената законова опция. Председателят на КЕВР няма заместник, който може да изпълнява функциите му при необходимост.

Освен Иванов с изтекли мандати са Пенка Трендафилова и Александър Йорданов – с ресор енергетика. Двамата са в състава на КЕВР от 2018 г.

51-ото НС започна общо 20 процедури (за избор в 17 органа), като първата от тях - за избор на Комисията по досиетата, бе прекратена и на 30 април 2025 г. започна нова.

След драматични обрати бившата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) бе разделена на две - Комисия за противодействие на корупцията и КОНПИ. В края на януари парламентът закри КПК по предложение на ГЕРБ-СДС, като отмени Закона за противодействие на корупцията. В Плана за възстановяване и устойчивост обаче е записана конкретна сума за реформиране на въпросната комисия. Дори Европейската комисия удържа вноски по ПВУ за неизпълнение на обещанията. Причината за редуцирането на транша от ЕК е неизпълнението на един ключов етап (Milestone 218) от общо 59 за второто плащане. Това е гарантирането на политически независима КПК.

Сега сме на етап проект за нов закон, предложен от правосъдното министерство за обществено обсъждане. Проектът предвижда създаване на петчленна комисия за противодействие на корупцията, като един от членовете ѝ ще бъде избиран от парламента, един ще бъде назначаван от президента, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, а един ще бъде избиран от Висшия адвокатски съвет. Мандатът на комисията ще бъде 5 години, без право на преизбиране, а председателят ѝ ще се сменя всяка година на ротационен принцип, чрез жребий.

Преди две години тогавашното мнозинство само за осем дни избра двама съдии в Конституционния съд – Десислава Атанасова, издигната от ГЕРБ, и бившия върховен съдия Борислав Белазелков, предложен от ПП–ДБ. Но Министерският съвет взе на подпис решението Атанасова да бъде представителка на България във Венецианската комисия, а Белазелков – неин заместник. Изборът предизвика недоволство сред общността на юристите с аргументи, че има много по-големи авторитети от тях, а други заподозряха жест към ПП–ДБ. Сред позициите за попълване е и тази на конституционен съдия от квотата на парламента, за която също са приети процедурни правила. 

През февруари 2025 г. Народното събрание прие процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка, както и за председатели на Комисията за защита на конкуренцията и на Фискалния съвет. Дали те ще останат или подлежат на преразглеждане, предстои да разберем.

Темата за изтеклите мандати е свързана и с по-широкия проблем за състоянието на парламентарното управление. Когато Народното събрание не успява дълго време да формира стабилно мнозинство, кадровите процедури се блокират, а институциите остават в режим на временно удължаване. Затова този въпрос често се превръща в тест не само за парламента, но и за цялата система на разделение на властите. Освен това е симптом за по-дълбок дефицит: липса на устойчиви парламентарни решения, труден политически диалог и хронично отлагане на кадровите избори. Проблемът не е само юридически, а и демократичен, защото засяга доверието в държавата и способността ѝ да се самовъзпроизвежда по правилата, които самата тя е приела.

"Прогресивна България" на бившия президент Румен Радев спечели пълно мнозинство на последните предсрочни избори на 19 април. Сега топката е в нейното партийно поле. Както заяви президентът Илияна Йотова при откриването на 52-ия парламент: "Изборите свършиха и оттук започва трудното – всички институции да отговорим на големите очаквания на българските граждани. България да спре да бъде държавата на изтеклите мандати и на временно изпълняващите длъжности". 

Ще се справи ли България с този проблем? Всичко зависи от политиците.

Следете новините ни в GoogleNews