Без въпроси дюната дюна ли е. Екошишета и коли за министерствата (преговорите за екология)
Коалиционните преговори за сектор „Екология“ започнаха тази сутрин в „София ивент център“ с участието на „Продължаване промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Четирите формации бяха представени от експерти, а срещата бе модерирана от проектопремиерът Кирил Петков.
Експертите се обединиха около мнението, че най-големият проблем в сектора са наказателните дела на ЕК срещу България и спешно трябва да се работи глобите по тях да бъдат избегнати.
От 10:00 ч. тук може да гледате дискусията на тема "Екология".
От БСП освен това настояха за радикална реформа в държавната политика в екологията, защото в противен случай всякакви предлагани мерки според левицата нямат смисъл.
Борислав Сандов (ДБ) констатира, че е на 99% съгласен с колегите си от другите политически сили.
"От моите групи (преговорните групи по ресори – б.р.) тук са най-големите проблеми. Абсолютно безхаберие. Корупцията е безумна. Трябва да започнем с малки реални стъпки – първата е да не използваме пластмасови шишета в министерствата. А новите коли, които се купуват (за администрацията – б.р.) да бъдат електрически. Да покажем, че времената са се сменили", обобщи в хода на дискусията Кирил Петков.
Няма да има вече въпроси има ли блатно кокиче по плажовете или дюната дюна ли е. Тези работи свършиха. Все още има неща, за които си заслужава България да се посети. Време е администрацията да започне да работи в полза на бизнеса, добави кандидат-премиерът на „Продължаваме промяната“.
Борислав Сандов (ДБ) обобщи, че България не се справя с този сектор, а най-големият висящ проблем са заведените от Еврокомисията дела и предотвратяването на още такива. „Ако се съсредоточим само върху тези дела, то това би съставило дневния ред на това правителство“, каза той. И очерта подробна програма: преход към биоикономика, повишаване качеството на въздуха, драстично разширяване на националната система за мониторинг на въздуха и временни станции, осъвременяване на санкциите за предприятията, законодателна основа за санкции за замърсителите с шум, миризми и светлина; максимално ограничаване на отоплението на дърва и въглища; насърчаване на употребата на автомобили с ниски емисии. ДБ предлага и мрежа от станции за зареждане на екоавтомобили.
Според Грети Стефанова от десницата още до края на годината е нужна оценка на състоянието на язовирите, тъй като те са най-рисковите съоръжения и състоянието на много от тях е лошо. „Няколко язовира са раздадени на фирми за баклава и реванета – ползват се за производство за риба за Никулден, режат се капаците за източване, за да не се позволява на рибата да напуска водоема“, и така се стига до преливания, посочи още Стефанова.
Според Емил Георгиев, също от експертите на ДБ, е нужна спешна и безкомпромисна борба с незаконното депониране и незаконния внос на отпадъци. Той настоя и за забрана за изграждане на инсенератор в София. „Да започнем да събираме разделно, а замърсителят да плаща. Да се въведе тристепенен модел: разделяне на отпадъка, премахване на анонимността, замърсителят да плаща. Според експерта такса смет трябва да се калкулира върху реално изхвърлени отпадъци, а точките за разделно събиране да се увеличат многократно. Тома Белев, на свой ред, настоя за система за екологичен омбудсман, ефективни проверки и спиране на унищожаването на защитени зони по „Натура 2000“.
Експертите на „Има такъв народ“ обявиха огромно сходство с вижданията на ДБ и добавиха още няколко мерки: данъчни стимули за нисковъглероден транспорт; приходите от от емисии от квоти да се инвестират в зелени дейности, електрификация на обществения транспорт, оптимизация на администрацията.
Атанас Костадинов (БСП) изрази учудване, че за огромните системни проблеми е екологията колегите му ползван толкова „елегантен“ език. „Промяната е политически език зад един процес, зад който всички заставаме. Реализацията му обаче са реформите“, каза той. БСП предлага 8 приоритета със 109 подмерки, засягащи опазване на водните ресурси, качеството на въздуха, екоетикетиране на продукти, геотермалната енергия, повторното използване на продукти и др.