OffNews.bg

Българските кандидати с най-голям шанс да оглавят ООН

Българските кандидати за генерален секретар на ООН са с най-големи шансове заемат поста и въпросът коя ще бъде номинирана вече създава напрежение на местната политическа сцена, съобщава The Economist.

Генералният секретар на ООН няма правото да предлага вето на законопроекти, да изпраща войски в битка или да дава директни заповеди, но може да определя дневния ред и да посредничи за разрешаването на противоречията между страни, замесени в конфликт.

За малките държави, които се стремят да имат повече влияние, този пост има изключително значение.

Сегашният ръководител на организацията Бан Ки Мун кара втори мандат, който изтича през 2017 г. и вече тече ожесточена борба за поста му.

Финалният избор измежду кандидатите се прави от Съвета за сигурност на ООН, което означава, че Русия и САЩ, които са постоянни членки на Съвета, имат огромно влияние върху избора. В последно време най-вече Америка е поставена под натиска за поста да бъде избрана жена, което ще бъде прецедент в историята. 

Надпреварата ще бъде мръсна, а кандидатите и съюзниците им вече водят ожесточена кампания един срещу друг. Някои дори обещаха, че ще представят доказателства, уличаващи противниците им в корупция. Пред тях стои предизвикателството да спечелят правителствата на собствените си страни, както и подкрепата на Вашингтон и Москва, посочва изданието.

Според изданието и двете българки, между които се очаква да бъде избрана българската номинация, са фаворити за поста.

Основен претендент е Ирина Бокова, която в момента е шеф на ЮНЕСКО. Главният ѝ конкурент е Кристалина Георгиева, която е заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за бюджета. Миналата седмица Георгиева представи нов амбициозен план за финансиране на хуманитарно подпомагане. Смята се, че тя има подкрепата на сегашния генерален секретар Бан Ки Мун.

Премиерът Бойко Борисов трябва да избере коя от двете дами да номинира. Той е близък с Георгиева и вероятно би предпочел да я запази като съюзник в Брюксел, но все пак може да се спре именно на нея в избора си за генерален секретар на ООН. От своя страна, Бокова е свързана с опозицията в страната, но има подкрепата на част от управляващата коалиция. Шефът на ЮНЕСКО се радваше на подкрепата на Америка, но си създаде врагове във Вашингтон с настояването си за присъединяването на Палестина към страните членки на ЮНЕСКО през 2011 г. В момента тя е предпочитаният кандидат на Русия.

Съперничеството между двете се следи изкъсо от кандидатите на другите държави от Източна Европа, като всеки от тях се надява борбата помежду им да ги компрометира и така да загубят позициите си.

Все пак и другите кандидати са изправени пред редица проблеми. Външният министър на Хърватия Весна Пушич отдавна се надява да заеме лидерската позиция в ООН, но е малко вероятно да бъде номинирана от местното правителство. 

Другите кандидати, имащи някакъв шанс в надпреварата, ако българките се провалят, са бившият външен министър на Сърбия Вук Йеремич и Мирослав Лайчак, заемащ този пост в Словакия. Йеремич обаче има врагове в повечето западни столици заради противопоставянето си срещу признаването на суверенитета на Косово през 2008 г.

Напоследък обаче той си спечели влиятелни приятели в САЩ, с чиято помощ може да бъде превъзмогнат конфликтът, но все още не е убедил сръбското правителство да номинира именно него за шеф на ООн.

Мирослав Лайчак пък ще бъде номиниран, единствено при положение, че сегашното правителство на Словакия бъде преизбрано на наближаващите избори в страната.

Ако американците и руснаците не успеят да постигнат съгласие за някой от сегашните кандидати, има вероятност на преден план да излязат нови лица в последния момент, като някои от тях може дори да не са от Източна Европа. Засега обаче кандидатите от Балканите остават основните фаворити.