Антикорупционният закон води риск от произвол и репресия, посочват от ПДИ

Проектът на закон за противодействие на корупцията се нуждае от сериозни подобрения. В настоящия му вид той повече би способствал за развиването на корупционно поведение, отколкото да го възпира.

Това се посочва в становище на Фондация "Програма Достъп до информация" (ПДИ), което е изпратено на 30 август до правосъдния министър Цецка Цачева и е подписано от изпълнителния директор на програмата Гергана Жулева и ръководителя на правния екип на организацията адв. Александър Кашъмов.

Въпреки че се отбелязва напредък в сравнение с предходните проекти на закона, станали популярни като "закона Кунева", в становището се посочва че остават и сериозни проблеми.

Един от тях е конфискацията, която неоправдано е включена в предмета на закона. В същото време висшите служители като президент, депутати, министри, съдии и др. са положени редом с поръчкови убийци, сводници и грабители. Отбелязва се също, че има "рехава" уредба за превенция на корупцията, а на институциите не са възложени задължения по предприемането на мерки по превенция.

Друг проблем са определенията за корупция и конфликт на интереси, които са неясни и припокриващи се, а още по неясно е понятието "прояви на корупция", което не съществува в правния мир.

Както и в останалите становище по закона - тези на Съюза на съдиите в България и Висшия адвокатски съвет, се посочва, че въведените мерки на репресия с даването на правомощия по „оперативно-издирвателна дейност” на новия антикорупционен орган, освен че припокрива функциите на МВР и ДАНС, но и ще доведе до липса на ефективност и произвол в използването на оперативни способи като следене и подслушване.

От организацията коментират, че подобни правомощия биха били противоконституционни, тъй като не е ясно как ще бъдат контролирани подобни правомощия и как ще се следи за обосноваността на прилагането им. Ще бъдат засегнати основни човешки права, което противоречи на чл. 32 и чл. 34 от Конституцията и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. От ПДИ посочват:

Предложението е и крачка назад в сравнение с подобренията в Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за електронните съобщения, съобразени с решенията на Конституционния съд, Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз.

Отбелязва се също, че декларациите на над 100 хиляди държавни служители остават извън публичния регистър при новата антикорупционна комисия, която законът ще създаде. Проверките ще се извършват на място, вместо от централния орган на власт, както е сега. "Това ще доведе до феодализация на борбата с корупцията и възможност за политически натиск върху служителите. Въвеждането на постоянни сътрудници, които да съобщават корупция е белег на отминала епоха и създава риск от постоянен произвол", отбелязват от ПДИ.

По отношение на създаването на изцяло нов орган по борба с корупцията, който ще обедини в себе си действащи към момента структури, се посочва че няма финансова оценка, както и липсва уредба за администрацията на комисията. Няма обосновка защо е необходим един общ закон, който да обхваща всички дейности по противодействието на корупцията, посочват още от ПДИ, като добавят, че "в развитите демократични държави такъв обичайно не съществува":

Това е разбираемо, тъй като противодействието на корупцията е резултат от действието на множество законови и подзаконови актове, прилагани от различни държавни органи. Едни от тези актове са в сферата на превенцията, а други – в сферата на репресията. Тези сфери са обособени и не бива да бъдат смесвани при нормотворческата дейност и прилагането ѝ.

От ДПИ изразяват опасение, че липсата на конкретно определение за корупция, ще доведе до до получаване на "разнопосочни, многобройни и вероятно неоснователни сигнали", обработването на които ще отнема капацитет и ресурс, а резултатите от проверката им биха били съмнителни.

Посочва се също, че понятията „корупция” и „конфликт на интереси” в проекта на закон почти съвпадат, което води до неяснота, евентуален хаос при прилагането на закона и възможности за негарантирано прилагане на репресивните мерки, предвидени в него. 

Критикува се и идеята проверката по сигналите за конфликт на интереси да се децентрализира. Това би довело до "феодализация" и засилване на политическия натиск и чадър на местните политици върху държавната администрация. "Тоест, ефектът би бил по-скоро подпомагане, а не превенция на корупцията", уточняват от ПДИ.

Липсва уредба относно подаръците, която е наложително да съществува във всяка държава, която си е поставила за цел предотвратяването на корупцията. Известно е, че доказването на престъплението подкуп е тежка задача във всяка наказателноправна система. Съществуването на регламент относно допустимите подаръци и облаги създава основания за поддържане на система за почтеност и за контролирането на получаването на подаръци, се посочва още в становището.

На критика е подложена идеята за създаването на "постоянни доносници", което е определено от ПДИ като "абсолютен анахронизъм" и в тежко в тежко противоречие с Конституцията и Конвенцията за правата на човека.

Създаването на механизъм за подаване на сигнали е едно. Друго нещо е създаването на шайка от платени доносници, които да служат перманентно за „пощенска кутия”, която да оправдава репресивни акции срещу висши служители, които вземат важни за обществото решения. Подобна система, при съществуващата култура в някои институции, останала от миналото, може да превърне борбата с корупцията в борба срещу почтеността, за сметка на обществения интерес, се посочва в становището.

В този смисъл се отбелязва, че традицията на демократичната държава повелява репресията срещу корупцията да се осъществява чрез съществуващите вече полиция и съд и всякакъв опит за създаването на паралелни структури могат да компрометират основите на демократичното общество.

В становището са отправени и няколко препоръки. На първо място това е извършването на цялостна обосновка на необходимостта да съществува такъв закон, включително чрез разглеждане на алтернатива – изменения и допълнения в съществуващите закони и включването ѝ в оценката на въздействието.

Предлага се да се предвидят детайлно превантивните мерки, като бъдат разписани отговорности на всички държавни органи, а репресивните мерки да бъдат оставени на полицията, съда и прокуратурата, чието реформиране е предмет на промени в други закони.

Също така се предлага да отпадне уредбата на конфискацията и да се направят ясни определения за понятия като корупция например, както и да отпадне следенето от държавата на „корупционни прояви” с неясно съдържание.

От ПДИ предлагат и създаването на национален регистър, който да обхваща всички декларации за имущество и интереси, като при държавните служители публична да бъде само частта за интересите.

Предлага се да се направи обосновка за създаването на изцяло нов антикорупционен орган на мястото на съществуващите комисия за конфискация и Сметната палата, като се анализират слабостите в работата на тези органи. Също така се предлага да отпадне всякаква оперативно-издирвателна дейност, използване на специални разузнавателни средства и създаване на постоянна агентура.