Ако в Скопие има политически арести, Македония никога няма да е в ЕС (видео)
Ако политическата криза в Македония продължи да ескалира, стигне се до арести, стигне се до арест на лидера на опозицията, за което има сериозна вероятност, ако продължи липсата на диалог, има сериозни рискове това да доведе до преоценка и на Европейската комисия, и на Европейския парламент за перспективите за членство на страната в ЕС. И това го казвам с обезпокоеност, заяви президентът на ПЕС Сергей Станишев на пресконференция днес, посветена на резолюцията на Европейския парламент по доклада за напредъка на Македония.
Пресконференцията беше организирана от Информационното бюро на Европейския парламент в София и в нея взеха участие евродепутатите Андрей Ковачев (ЕНП), Сергей Станишев (С&Д) и Ангел Джамбазки (ЕКР).
Премиерът на Македония Никола Груевски обвини лидера на опозицията Зоран Заев за едва ли не шпионаж, за натиск върху държавни институции и в момента се води криминално разследване. Наред с това Заев огласи много тревожни записи за задкулисието на управлението в Македония. Към момента не съм чул някой да опровергае съдържанието на записите, водят се спорове как са придобити тези записи, каза Станишев, който е и заместник-председател на Съвместния парламентарен комитет ЕС – Бивша югославска република Македония.
От два месеца и половина Социалдемократическият съюз на Македония (СДСМ) - най-голямата опозиционна партия в западната ни съседка, разпространява записи на телефонни разговори на премиера Груевски, шефа на македонското контраразузнаване, министри, журналисти, бизнесмени, в които става дума за корупция, партийни назначения и натиск върху медиите.
Властта в Македония проведе полицейска операция, която трябвало да неутрализира "опит за държавен преврат" (така твърди македонското вътрешно министерство) и арестува няколко души, но сред тях не беше Заев. В момента лидерът на СДСМ е с отнет международен паспорт.
Единствената възможност за запазване на териториалната цялост на Република Македония е тя да стане част от ЕС и от някаква обща система за защита и сигурност. Несигурността в Македония не идва от изток, несигурността в Македония идва от северозапад, заяви Ангел Джамбазки, който е заместник-член на комисията по външни работи на ЕП.
България не е пречка за интеграцията на Македония в ЕС и НАТО. Ние сме най-добрите приятели на македонските граждани, каза Андрей Ковачев (ЕНП), член на Бюрото на ЕП и на Комисията по външни работи, както и заместник-член в Съвместния парламентарен комитет ЕС – Бивша югославска република Македония.
В момента политическата криза в Македония е огромна. В момента всичко е в ръцете на т.нар. политически елит в Македония и каква отговорност ще поемат, заяви Ковачев.
Ковачев, Станишев и Джамбазки са на мнение, че първо трябва да се подпише договор за добросъседство между София и Скопие и чак след него да започнат преговорите за присъединяване на Македония към ЕС.
Ние не отричаме интегритета и териториалната цялост на Македония. Ние не сме хората, които изнудват и слагат прът в колелата на Македония в интеграцията й към ЕС. На територията на Македония има много хора с българско национално самосъзнание. За България този договор за добросъседство е допълнителна гаранция - да няма злоупотреба с факти от общата история, каза Ангел Джамбазки.
За девети пореден път през март 2015 г. депутатите в Европарламента призоваха Съвета „да определи дата за започване на преговори за присъединяване без по-нататъшно отлагане“.
Според резолюцията от 11 март 2015 г. „въпросът за името, който е двустранен въпрос, не трябва да представлява пречка за започването на преговори за присъединяване“.
Евродепутатите изразяват разочарование и призоваха „за по-нататъшен напредък, включително в контакти на високо равнище между правителствата и в двустранните отношения с България с оглед на договарянето на споразумение за добросъседски отношения“.
Сред препоръките, заложени в резолюцията и отнасящи се до България, са: спиране на езика на омраза към страната ни, гарантиране правата на всички национални общности да ползват родния си език като официален, като и да имат медии на този език и да имат право на свои обществени и политически организации.
В резолюцията също се препоръчва създаването на съвместни експертни комисии за обективна оценка на историята, базирана на факти.
В резолюцията се препоръчва също така да приключи „дълго отлаганото обявяване на имената на агентите, свързани с бившите югославски тайни служби, като основна стъпка в посока откъсване от комунистическото минало“.