2,5 млрд. лева са отпуснати като бързи кредити само за първите три месеца на годината

По данни на БНБ само за първите 3 месеца на годината са отпуснати общо 2 млрд. и 522 млн. лв. като бързи кредити. Това съобщи омбудсманът Мая Манолова по време на инициираната от нея кръгла маса по проблемите на гражданите с фирмите за бързи кредити.

За последните 3 години при омбудсмана са пристигнали над 3700 жалби на граждани, които са били измамени от фирми за бързи кредити. 

200 млн. лева са т.нар. лоши кредити или забавените за връщане такива.

„Това число обаче не трябва да се приема еднозначно, тъй като една голяма част от тези кредити се продават на колекторски фирми. По данни на асоциацията на колекторите, 19 % от необслужените кредити, които са продадени на фирми за събиране на вземания, идват именно от бързи кредити“, посочи Манолова.

„България е в топ 5 на страните от ЕС по лоши кредити. За 2018 г. необслужените кредити са на стойност 800 млн., като 600 млн. от тях са потребителски от физически лица“, каза Манолова.

Тя даде примери с редица проблеми на хората с фирмите за бързи кредити. 

Те често имат неустойка за неосигуряване на поръчител, който трябва да взима например 7 пъти по-високо възнаграждение от минималната заплата. Друг проблем е осигуряването на банковата гаранция, която е ясно, че не могат да получат предвид ниското социално положение на кредитоискателя.

„Абсурдно е искането за предоставяне на поръчител или банкова гаранция в тридневен срок след отпускането на кредита. Т.е. фирмата изначало е наясно, че няма как да бъде изпълнено едно такова условие“, коментира омбудсманът и допълни, че това е начин за увеличаване на възнаградителната лихва.

По думите й честа практика на фирмите за бързи кредити е да включват т. нар. пакети с допълнителни услуги, които са още един начин за увеличаване на същата тази възнаградителна лихва, както и начин да се прескочи в някои случаи многократно годишния процент на разходите по един кредит.

Сред другите проблеми, които открои Манолова, са взимането на такса за извънсъдебно събиране на кредита, което според омбудсмана означава, че тези фирми искат от хората предварително да си платят за това, че ще ги притесняват по телефона, с писма, вкъщи, на работното им място, а също и че взимат такси за домашно посещение.

„Имаме оплаквания от граждани за несъразмерно високи застрахователни премии“, каза Манолова и даде пример, че за кредит от 2000 лв., се иска 1540 лв. застраховка, която при това важи само в рамките на една седмица.

Мая Манолова припомни, че преди над 4 месеца в парламента е внесен законопроект за промени в Гражданско процесуалния кодекс. Неговата цел е въвеждането на задължение за съда в заповедното производство да следи служебно за неравноправни клаузи в договорите. Така всичките огромните лихви, неустойки и обезщетения ще бъдат отменени като нищожни от българските съдилища.

До две седмици ще бъде внесен и законопроект за частния фалит. 

„Много задълбочено и от дълго време работим с колегите за такъв закон. Ще го внесем в парламента и ще упражним натиск за приемането му от народните представители. Разбира се, преди това ще направим обсъждания с отговорните институции“, коментира Манолова.

Манолова беше категорична, че изброените примери са в нарушение на правилата и трябва да бъдат не само преустановени, но и санкционирани. Според нея проблемът е в липсата на контрол върху фирмите за бързи кредити, защото единственият орган, които ги контролира, е Комисията за защита на потребителите, но тя няма как да контролира ежедневно близо 100 фирми в сектора.

Омбудсманът акцентира още, че за да бъде упражнявана такъв вид дейност, е необходимо лицензиране на фирмите за бързи кредити, което БНБ би могла да издава.