По действителен случай: Зелени коридори или колко важно е да видиш хумора в ситуацията

"Сигурно получавате доста от тези разкази напоследък и особено днес, но може да ви е забавно да го прочетете", пише читател на OFFNews и споделя пресен опит от отварянето на зелените коридори тази сутрин.

Нали са обявили зелени коридори от 2 седмици, ходих аз на сайта - Информационния център, официалния, рових в някакви ексели намерих тука "ДКЦ "Св. Анна" в София ще има зелен коридор от 30 април без почивни дни, от 8 сутринта до 14:00 следващите 2 седмици". И решавам, Камен заспал или буден, ще се тропне там и ще виси, докато някой не му сложи ваксина, пък да става каквото ще. Междувременно, за бекъп, имам час на същото място за 3-ти май.

Успоредно, вчера получавам имейл, че часа за 3-ти май се отменя, да дойда в удобно за мен време или на 30-ти април или на 5-ти май.

Казвам си, дюшеш, ако не стане с едното, ще стане с другото. И така, днеска в 8 без 10 сабахлента (маскиран) се оказвам на опашка от сигурно 100 човека пред една барака с надпис "ваксинационен център" (сред доста други налепени по вратата с алуминиева дограма хвърчащи листи). В смисъл, накрая на опашката. Точно пред един много дебел, много висок и доста сърдит чичко, който явно беше врял и кипял в тези работи и хич не му беше до това да види хумора в ситуацията. И жена му.

Настроението им не се подобри, когато излезе един лекар (пред бараката има едно като площадка със стълби) "изтрещя се" що има толкова народ, народът го информира, че все пак има зелен коридор, той каза, че на него никой не му е казвал че има зелен коридор, и че при него със сигурност няма, но при колегите му можело да има, какво знае той все пак. Да сме питали тях. И се прибра в бараката.

Хората се раззвъняха на журналисти, на РЗИ (оттам казаха, че зелен коридор има, върви си без проблеми и всичко е наред. Хората казаха, че не е вярно. РЗИ каза, че как да не е вярно, вярно си е. Пат...), на номера за информация (залепен на лист на вратата и обявен на сайта на Информационния център). Оттам казаха, че зелен коридор няма, докато не отвори в 18 до 19 ч. днес, и не знаят как може да ни е хрумнала тази странна идея, че отваря в 8.

След малко излезе пак лекарят да пита все пак има ли някакви хора за втора доза. Имаше, и около 20% от ядосаната тълпа се шибна в 5-те кв м. чакалня в бараката. Аз реших да се обадя на телефона, обявен на вратата, да питам какво все пак да правя в създалата се ситуация. Звъня. Учтиво обяснявам, че аз все пак имам час за 3-ти април и са ми пратили имейл да дойда. Крещи ми се, че часът ми си е за 3-ти, днес е 30-ти, какъв съм такъв човек. Аз им крещя да не ми викат. Затварят ми или аз им затварям в яда си не мога да разбера. След 2-3 мин звъня пак за втори опит - затварят ми директно.

Аз решавам, че по телефона няма да стане и тръгвам да обикалям "кампуса" (разбирайте буренясалите ливади, с бездомни кучета - бяха много симпатични - и прочие) на болницата да намеря рецепция, където да ги питам най-общо WTF. Понеже е Разпети Петък, рецепция не работи, но докато обикалям и търся, ядосаната тълпа се разнася, явно отчаяна. Аз решавам да чакам пред бараката, докато не мине някоя жертва, която да приклещя и да питам за информация.

Чакам 3-4 мин когато излиза рецепционистката (може би тази, която ми крещя по-рано по телефона, но сега е учтива) да лепи нов хвърчащ лист на вратата, че зелен коридор няма (чак между 18 и 19 часа). Мърмори си, че не може да разбере откъде са разбрали всички да идваме в 8... Питам я какво да правя с имейла без подпис но от адрес dkc.st_anna@mail.bg, който са ми пратили във връзка с моя час на 3-ти май. Тя си поема дъх вероятно за да ми обясни, че днес все пак е 30 април.

Преварвам я като завирам телефона си с имейла отворен в лицето й. Тя присвива очи. "Това", вика, "е от ДКЦ-то, не е от нас, те са в трети кабинет". Аз, с търпение на светец: "Къде е трети кабинет?". "А, ми тука е", сочи към един прозорец на бараката. Аз: "Но не е при Вас, така ли? ". Тя, явно без да усеща отровата в гласа ми: "Не, не, изчакайте малко, ще видя дали лекарят е тук и ще Ви извикам". (Междувременно аз заключвам, че болница Св. Анна и ДКЦ Св. Анна са две различни организации, които освен, че делят една барака нямат нищо общо помежду си).

След малко излиза един лекар, извиква "младия господин с час за първа доза" и ако има други такива да влизат - има. Изчаквам малко (10-15 мин.), споря леко с няколко души за ред, заедно с още около вече 30 души в един мега тесен коридор, има лек хаос, когато една сестра излиза и почва да вика хора, които имат час за първа ваксина, после почва да крещи на моите колеги по опашка, които се присламчват към нея (аз не, вече знам, че "вие сте за ДКЦ-то НЕ ПРИ НАС!!!").

Накрая ми слагат ваксина. Лекарят е голям пич, обяснява всичко подробно, ясно и внимателно. Пожелавам му до скоро виждане и приятен ден. Проправям си път с лакти през тълпата насъбрала се в коридора. Имам картонче уникален баркод за след няколко седмици. Всичко това ми е отнело около час, така че реално при мен се получи не толкова зле...