Историята на Сашо Макулев, разказана от Ралица Асенова

Ралица Асенова, майката на загиналия Николай Златков, публикува във Фейсбук разкази как тя е запомнила загиналите на Петрохан и Околчица.

OFFNews се присъединява към молбата на Ралица всеки да разпространи разказите ѝ какви хора бяха загиналите на Петрохан и Околчица, както и информацията за насрочения за 13 март протест за прозрачност и справедливост. Профилът на Ралица във Фейсбук беше блокиран и после отново възстановен. 

Исканията на семействата на загиналите Николай Златков, Ивайло Калушев и Александър Макулев са да получат достъп до документацията по разследването и съдебно-медицинските експертизи - право, което те имат по закон, но им се отказва.

Днес публикуваме историята на Ралица Асенова за Александър Макулев – Сашо. 

_______________

Кой е Сашо?
Сашо е мое дете, въпреки че биологично не съм му майка.
Така го почувствах още в мига, в който го видях през 2020 г.

Беше с Ивей и той му каза, че аз съм майката на Ники. Това лъчезарно същество скочи и ме прегърна така, сякаш сме най-близките хора на света и просто не сме се виждали отдавна.
И в този миг той стана и мое дете вътре в сърцето ми.
И така е до днес.
И така ще остане до края на живота ми.

Обичах да го наричам Сашето и това страшно дразнеше Ники. 
Той ми се караше, че е Сашо, и че това умалително не му отива.
Често ми казваше:
„Виж го колко е здрав и силен — това обръщение не му отива“.
И неизменно ми показваше мускулите му, а най-вече дланите му, които наистина бяха изключително силни — не като на 15-годишен тинейджър.
А Сашо само се усмихваше.
Ту гушкаше него, ту гушкаше мен.
И започваше да ни убеждава как и двамата сме прави.
Ники накрая се предаваше и казваше:
“Ето, пак се включи дипломата в него.
Най-добрият дипломат в света е нашият Сашо“.
Той не търпеше и най-малкия спор.
Дори когато с Ники обсъждахме филми и герои и не бяхме на едно мнение, Сашо неизменно се включваше да ни обясни как и двамата сме прави. 

Сашо беше „талисманът на къщата“.
Разбира се, Ники му беше дал това определение. Но то беше напълно заслужено. За всички той беше съкровище. Живееше обграден с огромна обич и подкрепа.
Ники беше този, който сплиташе косата му всяка сутрин.
Те бяха като братя и Ники се държеше с него точно така — като по-големия брат. Онази безкрайно дълга и красива коса… Когато бях горе, често го молех да не я сплита веднага, за да му се порадвам с пусната коса.

Индианец!
Толкова приличаше на индианец.
И той го знаеше — и много му харесваше, когато му го казвах. 
Сашо беше най-щастливият и спокоен тинейджър, когото съм виждала. Другият такъв беше самият Ники на тази възраст. Сутрин Сашо извеждаше Один — черната овчарка — на разходка. Връщаше се със зачервени бузи и огромен ентусиазъм.
Хранеше кучето и котката и после идваше да ме гушне и да ме попита дали имам нужда от нещо.
После сядахме на дивана.
И неизменно ме молеше да му разказвам истории за Ники, когато е бил малък. Слушаше с огромен интерес.

И никога не му омръзваше — дори когато му разказвах една и съща история по негова молба.
Той никога нямаше нужда от нищо.
Никога не ми позволяваше да му приготвя храна или да върша нещо в кухнята. Ако вземех метлата и започнех да мета хола, неизменно някой от тях се появяваше да ми я вземе от ръцете.

Най-често това беше Сашо. Настаняваше ме на дивана да си почивам и да си говорим.
Обичаше да правим творчески неща заедно. Една нощ седяхме всички и ги учих как се правят хартиени звезди.
На Сашо това му стана любимо.

Шегуваха се, че съм гуруто на хартиените творения.
Веднъж бях поръчала хартиени лентички, които светят в тъмното, за да направим много светещи звездички. Направихме наистина много. Той ги занесе в стаята си и често ми казваше, че още светят там. Дори наскоро ми каза, че още си светят и му напомнят на мен.
Правила съм няколко картини за него.

Но тази зима в мен се появи силно желание да му правя и други подаръци.
Осъзнах, че на Ники винаги нося специален подарък, а на Сашо — по-общи неща. Ники много се зарадва на тази идея и веднага започнахме да обсъждаме плана за действие.
Оказа се, че всички имат восъчни печати… само Сашо няма. И аз веднага реших да поправя това. Поръчах няколко печата, за да има избор.
Когато се качих горе, с Ники ги разгледахме заедно и бяхме убедени кой печат е за него. Но аз настоявах той сам да си избере от всичките, този, който му харесва най- много.
Иво ме поздрави за това.

Седнахме и наблюдавахме как Сашето (съжалявам, Ники) не може да избере.
А знаете ли защо?
Защото искаше първо другите да си изберат. Накрая се наложи да избере.
И призна, че най-много му харесва печатът с дървото.
Прегръдката, която получих тогава, беше още по-силна от обикновено.

На следващото ми идване му донесох кожен тефтер с инкрустирано дърво, перо и мастилница. Тефтерът и перото бяха зелени. Когато ги видя… очите му се изпълниха с възхищение.
Притисна подаръка до сърцето си и веднага отиде в стаята си да го изпробва.
Иво се появи и като разбра какво нося този път за Сашо каза:
“Хайде, дано този подарък го стимулира да пише повече.“
Точно тогава Сашо влезе сияещ и каза:
“Много е яко да се пише с перо!
И изглежда много красиво!“
Иво ме погледна и каза:
“Право в десетката. Браво“.
Последният подарък… както и следващият след него… не успяха да стигнат до Сашо.

Една специална статуетка, която Ники избра, не пристигна навреме преди последното ми ходене.
Имаше и още един подарък, който щеше да е за по- следващия път — кожена гривна.
Избрах я, Ники, сама, защото вече те няма да я одобриш. И я купих още преди 3 седмици, когато вече знаех, че и вас ви няма.
Ще я сложа на ръката на Сашо преди да бъде погребан. 

Сашо беше щастлив.
Безкрайно щастлив.
Сашо беше силен.
Сашо беше мъдрец в тяло на дете.
Сашо беше чиста любов.
Сашо беше емпатия.
Сашо беше мъдрост.
Сашо беше външна и вътрешна красота.

Сашо щеше да помага на безкрайно много хора със светлината и мъдростта, които носеше.
Той беше светлина и обич за всички нас, които имахме щастието да го познаваме.
Този жесток свят не го заслужаваше.

Благодаря ти за многото прегръдки и любов, които ми даде.
Благодаря ти, че ми позволи да те науча как се правят хартиени звездички.
Благодаря ти, че ме обичаше и прекарваше толкова време с мен.
Благодаря ти, че ме научи, че човек може да обича едно дете като свое собствено, дори когато не е негово биологично дете.

Нека ръката, изстреляла куршума в главата на Сашо, изсъхне!!! Нека поръчителя на това престъпление да получи публичния съд, който заслужава. Нека всички замесени по какъвто и да било начин в това убийство да останат в мрака, в който заслужават да бъдат. Нека всички, които говориха против тях, тези които ни разказваха в каква поза е умрял Сашо и как е търсена семенна течност в него замлъкнат напълно или бъдат принудени да се извинят публично. Срам и позор!
Това е клетва на една небиологична МАЙКА към всички участвали в убийството и гаврата с паметта на 15-годишния Сашо!

Прочетете историята на Ивайло Иванов - Ивей.

Вижте също разговора на OFFNews с Ралица Асенова, след като Фейсбук спря профила ѝ.

Следете новините ни в GoogleNews