Исландия - най-големият вулканичен остров (част 2)
Първата част на пътеписа за Исландия вижте ТУК.
Продължаваме виртуалната разходката из приказна Исландия и "вината" за това е на g.milusheva от OFFRoad-Bulgaria.com
* * *
Скоро стигаме до едно от ония места, които хората по подразбиране асоциират с Исландия – гейзери.
Думата гейзер (Geyser) произлиза от наименованието на един от гейзерите на това място – Geysir или Great Geysir – или от старонорвежкия глагол geysa, означаващ "избликвам". Въпросният Geysir от доста време насам вече не изригва, освен при земетресения в миналото. Записи за него има от 13 век. Бил е доста активен, като при една от активностите си е изхвърлил вода на колосалните 122 метра.
На площадката са разположени близо 30 топли извора - малки и големи, но повечето от тях не предлагат фантастичната гледка, която всички очакват.
За щастие на туристите един от тях е Strokkur, който радва окото на всеки 5-10 минути, макар и да изригва едва на тридесетина метра. Току-що e изригнал:
Този, който пуши в далечината, е The Great Geysir.
В очакване на следващата активност на Strokkur.
Повечето гейзери изглеждат така..
Импровизирани оградки има навсякъде, тъй като водата е почти 100 градуса.
Следващата ни спирка, разположена едва на няколко километра след гейзерите, също е от групата must see – водопадът Gullfoss, златният водопад. За съжаление, това е едно от онези места, където мащабът се губи в снимките, а колосалната мощ и грохот, които съпътстват преживяването, може само да бъдат наподобявани във видео кадри.
Чухме Gullfoss известно време, преди да го видим, вървейки с върволицата туристи, изсипвани от автобусите на паркинга.
От площадката преди спускането към него..
Същинският водопад се крие от отсамната стена на каньона, който сам е издълбал. След малко стигаме до площадката от лявата страна и можем да погледнем на обратно..
Каньонът е широк едва 20 метра и е дълбок над 30.
Дошли сме по тази пътечка...
От най-горната площадка на каньона.
В момента водите на реката са малко и спокойни, тъй като пролетното снеготопене е приключило… самата река се заражда някъде там.
Макар да нямаме набелязани точки нататък – ей на, GPS-ът там ни заведе 
. Всъщност, поемаме по път 35, който пресича страната през вътрешността ú, свързвайки напряко северната и южната част. Поне през лятото. Пътят притежава звучното име Кюлур, и всъщност е път през нищото.
Под „нищо“ наистина разбирам нищо – вътрешността на Исландия е каменна пустиня, покрита със сняг през 10 месеца от годината. През останалите два месеца бурно отичащите се води отнасят всяка почва и на оскъдната растителност очевидно не и допада да вирее върху камъните.
Пътищата в Kjolur се затварят септември и разчистването им за летния сезон започва в началото на май, за да може до началото на юни да бъдат що-годе проходими. Земя на вулкани, йокули, сипеи от лава и на най-могъщата природна сила в Исландия – водата.
Подминали сме няколко табелки, че пътят от тук нататък е затворен за леки коли и уверено сме продължили напред, когато настигаме група коне – високопроходимото превозно средство.
Исландският кон е като всичко в Исландия - различен – много набит и як, с прекрасна грива и опашка, която докосва земята…и вторият най-масово разпространен бозайник след исландската овца! В тази надпревара човекът е доста назад в класирането – на целия остров, на територия почти колкото България, обитават едва 350 000 души, от тях 120 000 в Рейкявик, още толкова в околностите, а всичкото останало – смятайте…
Кончетата биват специално развъждани, тъй като умеят да ходят по два допълнителни начина освен естествените си три. Иначе казано, всички останали могат само ход, тръс и галоп, а тези мощни хубавци се справят прекрасно от малки по още два начина. Всъщност, без въпросните походки кончетата трудно биха се справили с дългите разходки из пресечените каменисти местности и торфища на родината си.
Породата се пази толкова стриктно, че исландски кон, излязъл извън пределите на острова, не може да се върне… жив. Което не пречи на исландците да го използват и на общи основания във фермерската си работа, да предлагат разходки на туристите и да го похапват.
По път 35 стигаме до някъде, примерно средата, там естествено няма нищо (толкова нищо, че няма и снимки) и поемаме на обратно.
На връщане се налага да заобиколим поредната планинска верига, през която пътища няма, и слизаме обратно почти до океана, за да поемем пак навътре. В ниското облаците се разреждат и грейва слънчице.
Нашата дестинация е издълбала ей това каньонче
Името на това двойно водопадче е Hjalparfoss, по името на местността, което всъщност означава „помощ“!
В моето съзнание мястото ще остане свързано с огромния базалтов дракон, който зорко пази езерото и фантастичната му гръдна броня.
Продължаваме навътре и, чинно следвайки GPS-а, се отбиваме от главния черен път на по-второстепенен, после - на третостепенен и накрая пътят се превръща в немаркирана пътека. Точно пред нас уверено се движи още една витарка и решаваме, че поне те знаят къде отиваме.
За това място не пише нищо дори в туристическите справочници, няма табелка на пътя, а в wiki има точно 4 реда. Но ако някой ден посетите този приказен остров, препоръчвам ви да си направите труда да го стигнете…
Haifoss & Granni
"Пътят" свършва с уширение и трасето нататък е блокирано с едри камъни. Слизаме от колата и по пътечката.
Хълмистият терен плавно слиза на дясно, където се вижда това:
След не повече от стотина метра стоим на ръба на отвесна пропаст, дълбока 120 метра.
Представям ви Haifoss, вторият по височина на острова:
И другарчето му Granni (букв. Съседът):
Къпалните на Один и Фрея и тяхната рожба, виеща са стотина метра под краката ни:
В рамките на останалата част от деня стигаме до още един водопад.
Sigoldufoss
Не стигаме до друг заради затворени все още пътища, подминаваме ВЕЦ-ове сред сипеите, не успяваме да видим Хекла, забулена в облаци, дори минаваме по чисто нов мост в нищото…
На слизане дори не си правим труда да отбием от пътя за някакъв по-малък водопад, който съм маркирала предварително на трака.
Сега, като се замисля за това пътуване, една от първите картини, които изникват в съзнанието ми, е тази къпалня на боговете, вдълбана в черния базалт.
Поемаме от Hella на изток. Времето окончателно се разваля и само от време на време облаците се разкъсват тук-там. Скоро пред нас се белва не кой да е, а Еяфялайокул:
Думата Eyjafjallajokull означава глетчер, снежна шапка и съвсем скоро сме в най-западното подножие на въпросния jokull, за да видим едно от ония неща, които всеки йокул може най-добре – да тече…
Водопадчето се нарича Seljalandsfoss.
Очаквах всеки момент скалата зад гърба ни да се отвори и да се покажат няколко ядосани елфа. Почакахме малко, но елфите така и не се появиха и продължихме обиколката на злощастния йокул от южната му страна.
Skogarfoss, отново от лоното на Eyjafjallajokull
Виждаме език на глетчер в далечината и бързаме да се качим при него.
Само няколко километра след това пред нас се отваря тази горда собственост на Myrdalsjokull:
Неусетно сме стигнали подножието на Vatna (Ватна), най-големият ледник в Европа. Името ú означава "Езерният ледник". Територията на националния парк Vatna заема 13% от Исландия. Под дебелата ú ледена шапка, средно 400 м, но на места близо километър, са се разположили седем вулкана, всичките - действащи.
* * *
За най-големия ледник Ватна четете в продължението!