Проф. Илия Добрев: Апостола е светец за мен

Младият Илия Добрев изпълнява ролята на Васил Левски в “Демонът на империята” през 1970-а. За пръв път в историята на родното кино той се превъплъщава в личността на Апостола на свободата.

На 10 февруари проф. Илия Добрев навърши 70 години. Зад гърба му са стотици роли в театъра и киното, а освен това в последните години той режисира. Миналата година той издаде книгата си “Песъчинки от спомена” – “кратки проблясъци, случки, които ме вълнуват”.

-  Проф. Добрев, в навечерието на 19-и февруари, обесването на Васил Левски, как се чувствате не само като българин, а и като актьорът, изиграл Апостола в ТВ сериала “Демонът на империята”?

-   Българският професионалист се бои дали точно ще пресъздаде този велик българин. По едно време се носеха и слухове да се покани чужд актьор да играе ролята на Левски. Доста смешно! Защото Апостолът е светец за мен! Най-важното в този сериал, който излезе на екран през 1970 г. бе да се опитаме през мен да влезем в душата на Левски.

-   Много ли са, малко ли са 70 години?

-   Господи, кога изхвърча времето! Благодаря на съдбата, че ме е създала такъв, какъвто съм. Старостта не  е нищо друго освен състояние на духа. Въпросът е на колко се чувстваш. Млади хора изглеждат като старци и старци, които са като момчета. Всичко е въпрос на дух. Мисля да поживея още, да поиграя още....

-   Как театърът отбелязва вашият юбилей?

-   На 22-ри в театъра има представление на “Кръщене” и тогава ще се съберем в клуба. Дядовата ръкавичка побира много. Ще дойдат някои от моите бивши състуденти – Марин Янев, Меглена Караламбова, Елена Райнова, Стефан Мавродиев, Стефан Данаилов.

-   Какво научихте в течение на годините?

-    В младостта си по не забелязвах дреболиите, несправедливостите, лошите неща, които се случват около мен. Сега обаче ги виждам. Почвам да роптая.  Стискам зъби. Разбира се, нищо не мога да променя и знам, че не мога.  На моите студенти се опитвах да им внуша, че в тая работа трябва повече борбеност, повече труд. А не да се съгласиш само с това, което можеш и което ти е дал Господ или си го получил от родителите си. Талантът трябва да се усъвършенства. Направил една роля си станал звезда...

-    Като представител на зодия Водолей трябва да сте по-лек като характер.

-    Много съм амбициозен, упорит, съсредоточен. Нещо като започна, искам да го довърша докрай, макар че понякога почвам няколко неща. За мен началата са много важни. Научих моите студенти непрекъснато да бъдат отговорни за това, което правят. Всяка роля трябва да се започва от начало, все едно до този момент нищо не си направил. Всеки път като за първи път! Това е моя тема в изкуството. Не бива да се осланяш на това, което си направил. "Ама как, аз съм изиграл Васил Левски, Тодор Каблешков!". "И какво от това" ще ми кажат. Новите поколения не са ги гледали. Важното е какво в момента мога да им покажа. И дали ще мога да докажа това, че съм добър артист? Непрекъснато доказване. Стига с тази звездомания. Много ще ме намразят, но това напоследък ми е лошата тема. Няма звезди! Звездите са на небето! Тези, които светят и тези, които са си отишли! И тези, които са направили велики роли, но са изиграли повече от 100! А има хора, които са с две и вече се звезди. Не го казвам с лошо чувство, а за да им помогна да просъществуват по-дълго време. Времето тече и утре идват други  и захлупват тези. И няма да се усетиш как изчезваш. Има достатъчно примери в нашата професия на хора, които си отидоха млади, защото не успяха да удържат на славата. Едни се пропиха, други ходиха по кръчмите и роптаеха, че не са признати. А всъщност трябва много да се работи и непрекъснато да се доказваш!

-    Това ли си пожелавате – работа?

-   Само едно се моля – да съм здрав. Сега покрай студовете се сетих за нещо от детството ми. Една сутрин се събудих в родния ми град Хасково, бях при баба. Тя ми каза: Честит рожден ден, мойто момче. А беше такъв студ навън, такъв огромен сняг. Пътеката пред къщата беше като тунел. И сега пак е така.

Колкото до работата да, хубаво е да има работа! Аз освобождавам много лесно съзнанието си от миналите роли. В мига, в който ми кажат: "Пиесата повече няма да се играе", сякаш всичко се изтрива. Но ако ми кажат: "Това ще се играе след една година", текстът си стои. Чувам мои колеги да разказват, как преди 20 години играли роля и имали монолог. И го помнят. В ранната си младост, първата година във Варненския театър играх Хамлет. Мога да кажа само половината от единия монолог, а той, както знаете, има няколко. Разбира се, ако искам да го възстановя, лесно. Но трябва да има цел. Трябва да отговаря на въпроса: "Защо?".

-    Миналата година издадохте и книга – “Песъчинки от спомена”. Много актьори написаха автобиографични книги. Вашата каква е?

-    “Песъчинки от спомена” е точно заглавие. Подзаглавието е: “Кратки разкази по действителни случаи”. Много често грешат, като ми казват, че това е автобиографична книга. Противя се така да определят жанра. Не обичам когато младите непрекъснато повтарят: "Аз! Аз! Аз!". Това са кратки проблясъци, случки, които ме вълнуват до ден днешен. Исках да ги разкажа на някого. Нямах намерение да ги издавам. Можеха да си стоят в компютъра и един ден внуците ми да прочетат. Това е книга за моето детство, кои са били учителите ми, кои предпочитаните ми актьори. Не съм се занимавал с роли и театри. Тук са любимите ми лели, местата, където съм ходил като дете. Недоимъкът и сиромашията, които съм преживял в детството си. Всичко това - написано с прекрасно чувство за смисъл, за послание. За това кои са тези велики хора, колкото и да са простовати, които са ме формирали като човек. Баща ми си отиде, когато бях на 12, а той на 34 беше багерист. Затрупа го скала. Останах сирак. Ходих по сиропиталища. Бях при баба ми – велика баба! Тя ме отгледа. Беше неграмотна. Подписваше се с палеца. Природна интелигентна жена – най-недостижимият интелект! Това са песъчинките от спомени.

-    Със сигурност песъчинките нямат край. Ще ги продължите ли?

-    Ще се опитам. Има какво още да разказвам. Дори започнах нещо ново. Но не искам да издавам книги. Много се навъдиха напоследък писателите. Някога, когато започнах да се занимавам с режисура доста хора ми казваха: Абе гледай си актьорската професия! Не се занимавай с това! Ама аз съм любопитен човек. Искам да видя какво е да си от другата страна. Да организираш представлението, да решаваш съдбата на бъдещия спектакъл. Аз съм завършил Педагогическо училище. 33 години преподавах актьорско майсторство. Станах професор. И аз се учех, поддържах себе си като тонус. Случайно прописах. Веднъж с моя приятел Стефан Мавродиев след неговото гениално “Вуйчо Ваньо” в Младежкия театър. Обикновено след представление се събираме в клубчето на театъра. “Абе знаеш ли Мавре, аз нещо пиша..” “Така ли?” въодушеви се той. Обади се на Иван Гранитски и той я издаде. Нищо случайно няма, убеден съм в това.

-    Известните ви студенти – как ви влияят?

-    През всички тези години бях асистент на някои от професорите в НАТФИЗ. Последните 16 години бях асистент на моя състудент и приятел Стефан Данаилов. Проф. Илия Добрев беше асистент на проф. Стефан Данаилов. Нищо лошо няма в това, прекрасно е. Работихме в един екип. Наши студенти бяха Асен Блатечки, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Стефания Колева, Ани Пападопулу, Нети...те са сред моите любимци. До ден днешен ми се обаждат, съветват се с мен. Асен Блатечки ме покани да играя в неговата постановка на “За мишките и хората” в театъра в Перник. Той в момента е на върха! Младите го чакат заедно с Калин Врачански след представлението! Малка роля, но той ме покани в доста труден за мен момент, когато излязох в пенсия. А това малко трудно се преживява. През годините играех само централни роли. Нямаше ден, в който да нямам представление в театъра. И в един момент слизаш от сцената. Така е! Важното е да се работи. За това сме дошли на тази земя. За да свършим нещо. И когато сме си изпълнили дълга, да си отидем. Но аз вярвам и в другите животи. Така че що е време занапред, наше е.

-     Какво бихте искали да правите в другия живот?

-     Много бих искал това, което не съм успял да направя, да го довършва. Важното е да бъдем добри. Казват, че красотата ще спаси света. А аз мисля, че добротата. Много се увълчихме, почнахме да се мразим. Интригите вилнеят.

-     Казват, че който е добър, е глупав.

-     Това е модерно становище сега. Нека си остана глупавия, а умните да мразят колкото си искат!