Лиляна Павлова се кани да съди журналисти заради публикация, че има скъпа рокля
Министърът за европредседателството Лиляна Павлова публикува гневен коментар във фейсбук и се закани да съди журналисти за клевети по неин адрес.
Коментарът ѝ е по повод на неназовани сайтове, които снощи тиражирали лъжи, целящи да я дискредитират. От публикацията става ясно и че отново проблемът е с писания за цената на дрехите ѝ.
А снощи сайтът ПИК пусна статия със заглавие "ЕВРО ШИК: Лиляна Павлова блесна с "Армани" за 10 бона".
Павлова намира и връзка между въпросната статия и предстоящия днес вот на недоверие към правителството.
"Случайно или не предишната атака по мен съвпадна със съставянето на правителството. А сегашната поръчка - с вота на недоверие. Съвпадение? Едва ли", пише министърът.
Ето и цялата публикация на Павлова във фейсбук:
Поредна доза грозни манипулации, в които се намесва името ми беше разпространена тази вечер. Целта е да бъда дискредитирана чрез внушения, базиращи се на неверни факти и откровени лъжи. Този път съм категорична и няма да позволя на гърба ми да се трупа рейтинг, правейки видими за обществото сайтове с фалшиви новини.
Като уважаваща себе си жена, смятам, че е под достойноството ми да обяснявам за бельо, дрехи, чанти и други женски артикули. Но като политик категорично се противопоставям на всички грозни опити за манипулиране и подвеждане на читателите.
Неколкократно вече изпитвам унижението да чета за себе си абсолютни лъжи, неверни твърдения и фалшиви новини.
Преглътнах и премълчах грозните лъжи за “космическите” цени на чантите ми, в резултат на което изтърпях всички последствия от това и понесох ураган от хули, обиди и упреци. Този път няма да го допусна. Няма да допусна семейството ми отново да преживее кошмара от омраза, изсипал се без основание върху нас.
За пореден път се прави опит да се внуши, че политиците разполагат и живеят с неограничен финансов ресурс, разполагат с възможности, недостижими за обикновените хора. Цинично е да се заиграва със социалния статус на хората, с цел да се усили усещането за несправедливост и разделение в обществото.
Ако това да се разпространяват лъжи, да се правят внушения, базирани на абсолютни неистини е свобода на словото, то е срам за България да се наричат журналисти тези, които дори нямат доблестта да излязат с името си. Свободата на словото не е слободия, а е съпроводена с отговорности и задължения, едни от които са информацията, която се представя на обществото да бъде базирана на истината.
Този път смятам да доведа борбата докрай и да потърся правата си по съдебен път.
Случайно или не предишната атака по мен съвпадна със съставянето на правителството. А сегашната поръчка - с вота на недоверие.
Съвпадение? Едва ли.