Ректорът на УНСС върна на работа уволнения доц. Осиковски (обновена)

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров възстанови на работа доц. Мартин Осиковски, когото уволни дисциплинарно преди седмица.

Считано от днес, 28 април, доц. Осиковски е на работа в университета, става ясно от съобщение, публикувано на сайта на УНСС.

Там се казва още:

"След серия от срещи и консултации на ректорското ръководство с представители на различни академични звена в Университета за национално и световно стопанство, както и с ръководството на катедра „Медии и обществени комуникации“, е взето решение за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.

Проф. Димитров изтъкна, че внимателно е следил и анализирал обществения дебат и се надява разрешаването на тази ситуация да допринесе за консолидиране на академичната общност – както в УНСС, така и в останалите български университети. Възвръщането на взаимното доверие е първата и най-важна стъпка към възстановяване на конструктивния диалог, градивна работна атмосфера и зачитане на академичните ценности, подчерта проф. Димитров".

Доц. Осиковски е преподавателят, възмутил се публично от посещение в УНСС на лидера на ГЕРБ и премиер в предизборна кампания Бойко Борисов на 2 април, точно преди парламентарния вот на 4 април.

В знак на протест доц. Осиковски подаде оставка от ръководните длъжности, които заемаше, но остана преподавател. Миналата седмица обаче ректорът реши да го уволни дисциплинарно с мотива, че уронвал престижа на университета. Публикацията му, която разпали конфликта:

Самият премиер се похвали с посещението така:

Тази вечер доц. Мартин Осиковски благодари на "огромното количество хора", които са го подкрепили. Ето какво написа той във Facebook профила си:

"VIVAT ACADEMIA!
***

Драги приятели, колеги, познати и непознати,

Сагата приключи – както вероятно сте разбрали, по-рано днес дисциплинарното ми наказание беше отменено.

Длъжен съм да благодаря на огромно количество хора за подкрепата: на преките ми колеги от катедра „Медии и обществени комуникации“ и от УНСС, с които бяхме заедно през последните дни (и нощи), на тези от ФЖМК и „родните“ ми Философски факултет и катедра „История и теория на културата“ в Софийския университет, на приятелите от НБУ и Центъра за академични изследвания в София. Не съм в състояние, поне в момента, да намеря достатъчно добре премерени думи, с които изразя признателността си. БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ! (Повече – на лични съобщения и по телефона, когато успея да се свържа с всекиго от Вас лично през следващите дни... Дано да смогна.)

Но личните благодарности са без значение. Това, че бяхме по братски солидарни в труден момент, е нещо несравнимо по-голямо. Усетихте ли, както аз усетих, как в университетските жили кръвта внезапно се сгорещи и запрепуска? Прав ли съм да настоявам отново и отново, че един Университет – това не са просто акредитациите на неговите „професионални направления“, рейтинговите му позиции и съответните количествени показатели към тях, неговият бизнес профил изобщо – че отвъд всичко това (колкото и действително важно да е то!) стои нещо неимоверно по-важно: пресечната точка на Свободата и Просветата?

Ако съм прав, то всичко се дължи на Вас. Вие сте Зорниците. Ние сме Задруга. Обичам Ви!"