Рекорден брой руснаци, сред тях и олигарх, получили българско гражданство по заслуги
Рекорден брой руснаци са получили българско гражданство по заслуги, в сравнение с граждани от други националности. Това показва проучване на правния екип на "Антикорупционен фонд".
Възможността за получаване на гражданство по заслуги е предвидена в чл. 16 на Закона за българското гражданство. По този текст за последните 10 години българско гражданство са получили 125 руски граждани срещу 100 граждани на Армения, Сърбия, САЩ и Израел взети заедно.
Всички останали националности са едноцифрено число в статистиката, уточняват от фонда.
Тази статистика провокира сериозни въпроси относно приоритета на гражданите на Руската Федерация (повече от една трета от всички). На какви критерии се дължи очевидния превес на руските граждани, пред гражданите на съюзни държави, наши партньори в ЕС и НАТО, търсят отговор от правния екип в “Антикорупционен фонд”.
Проявена ли е достатъчно бдителност от българските служби за сигурност, най-вече от ДАНС да се гарантира, че лицата с руско гражданство не представляват риск за националната сигурност, при условие че според всички международни стандарти за демокрация и права на човека Русия е завършен авторитарен режим, който се опитва да ерозира демократичните процеси в други страни.
В списъка се открояват примери, които пораждат съмнения за драстични пропуски в това отношение, надхвърлящи формалните административни нарушения, често срещани в процедурата.
От фонда посочват, че съмнение поражда процедурата, по която гражданство е получил "руски олигарх", роден през 1961 година и получил гражданство с Указ №56 от 23 май 2008 г., който е съден за измама в САЩ. За същия се установява нарушаване на нормативното изискване за нотариална заверка на подписа по чл. 7, т. 2 от Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г., уточняват от фонда.
В този случай основанието, посочено от министъра на транспорта Петър Мутафчиев, е изразено намерение за осъществяване на мащабни инвестиции, но налична информация за реално осъществени инвестиции липсва:
Този начин подсказва за своеобразно заобикаляне на закона. В допълнение, проверка на АКФ установи, че лицето е било осъдено в САЩ по обвинение за измама (wire fraud) с международен елемент през 1998 г. Престъплението се наказва с максимална присъда лишаване от свобода 5 години, глоба от USD 250 000, период на условно осъждане три години. На 3 март 1998 г. лицето е сключило споразумение с прокуратурата, признавайки своята вина, с което се съгласява да плати глоба от USD 60 000 на САЩ и връщане на сумата от USD 1 000 000 на правителството на Казахстан (платими на САЩ).
Към настоящия момент същото лице има бизнес интереси в сферата на телекомуникациите, както и в добива на полезни изкопаеми - в Русия – въглища, в Уганда – нефт. Използва в своята дейност офшорни дружества (Telconet Capital Limited Partnership, регистрирано на Каймановите острови), които го превръщат в рисков фактор от гледна точка на превенцията срещу прането на пари и избягване на данъчното облагане. В същото време участва в съдружия с руски компании, контролирани от държавата и част от руския военно-промишлен комплекс (Ростех) и е представител на едрия олигархичен бизнес в Русия.
От фонда смятат, че институциите не са извършили нужните проверка, които да защитят националната сигурност на страната:
Очевидно е, че за осъдени лица, лица със съмнителна репутация, не трябва да се предлагат възможности на основание на чл. 16 от ЗБГ за получаване на българско гражданство. В конкретния случай няма данни за особен принос на лицето към страната след като е получил гражданство. От правния екип намират обосновка за основателни съмнения, че настоящата дейност на лицето съставлява риск за извършване на пране на пари, заобикаляне на санкциите на ЕС и САЩ към Руски компании, както и риск за националната сигурност.
От фонда цитират и друг случай за предоставяне на българско гражданство на бивш заместник генерален директор в „Лукойл България“ ЕООД - роден през 1967 г. в Русия, получил гражданство с Указ №29 от 23.03.2007 г., който към момента на подаването на предложението от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, е първи заместник-генерален директор на „Лукойл България“ ЕООД.
"Напълно основателен е въпросът чии интереси са защитени в този случай – на българската държава и Европейския съюз като общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие или на представител на руския олигархичен елит. От 2008 г. същото лице е генерален директор на „Лукойл Хърватия“ ООД, т.е. след получаване на българско (европейско) гражданство лицето напуска страната", посочват от фонда.
Подобен е и случаят с бивш посланик на Руската Федерация в България, който е награждаван с медал „За заслуги“ на Службата за външно разузнаване на РФ, с медал на Федералната служба за безопасност, както и с медали на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната на РФ, (р. 1942 г. в Русия, български гражданин с Указ №9 от 23.01.2009 г.).
Как се мотивира, от гледна точка защита на суверенитета и националния интерес, предоставянето на българско гражданство на лице от висшия политически елит на една авторитарна държава, която заплашва демократичния конституционен ред в страни от региона (особено в контекста на агресивните военни действия на Русия в Грузия през 2008 г.), настояват за особено внимание в становището си от “Антикорупционен фонд”.
От фонда настояват президентът Румен Радев, министърът на правосъдието Цецка Цачева и председателят на ДАНС Димитър Георгиев за ревизия на процедурата по Закона за българското гражданство, като се създадат обективни стандарти и критерии за преценка на особените заслуги на лицата и интереса на страната от тяхната натурализация. От фонда настояват също да се усъвършенстват процедурите по предварително проучване на лицата от ДАНС, за да не се компрометира националната сигурност и сигурността на съюзите, в които участваме. С особено внимание и адекватна оценка на риска да се проучват лица, които са граждани на страни с авторитарно/ недемократично управление, които съставляват риск или заплаха за националната сигурност.
Липсата на конкретни стъпки в такава насока ще остави предвидената в чл. 16 от Закона за българското гражданство възможност за придобиване на гражданство в сериозен риск от трайно опорочаване, престъпен интерес и възможност за корупционни практики. Специалната клауза, която законодателството ни предлага, следва да се прилага по изключение и само след получаване и проучване на достатъчно данни и информация от институциите по отношение на лицето, а особените заслуги да са действителни, а не мними или единствено обещани, се посочва в становището на фонда.