Работодатели искат вето на закона за частните охранители

Три работодателски организации поискаха президентът да наложи вето върху Закона за частната охранителна дейност. 

Искането до държавния глава е подписано от председателите на Асоциацията на индустриалния капитал, Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата. Към искането не са се присъединили от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. 

Законът беше приет от парламента миналата седмица и в него се дава възможност кметовете на общини да сключват договори с частни охранителни фирми за охраната на цели населени места. В същото време на охранителите се дават правомощия да задържат и да използват помощни средства. Законът налага и поредица от административни мерки, които утежняват работата сектора на охранителите. 

Основен аргумент, с което се иска вето на закона, е това, че той е приет при нарушения на законодателната процедура и при противоречия с правото на Европейския съюз. Работодателите не са съгласни и с увеличаване на административната тежест и у въвеждането на "прекомерни и ненужни регулаторни мерки", както и това, че законът не отразява правни отношения на национално, но и на европейско ниво.

В писмото се посочва, че от мотивите към законопроекта става ясно, че той не е бил подложен на обществено обсъждане, каквото изискване има според Закона за нормативните актове (ЗНА). Приложените становища на браншовите организации към текстовете към текстовете се отнасят за друг законопроект. 

"При представянето на законопроекта в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към НС представителите на вносителя аргументираха липсата на проведено обществено обсъждане с приложението на параграф 9 от ПЗР на ЗНА, който се отнася за законопроекти, внесени в НС преди приемането на ЗНА. Тази разпоредба не касае проектите на закони, които са в съгласувателна процедура, какъвто бе и сега приетият нов Закон за частната охранителна дейност. В този смисъл, е налице пълно несъответствие със ЗНА", се посочва в писмото.

В нарушение Закона за нормативните актове е и липсата на оценка на въздействието и съответствие с правото на ЕС, смятат работодателските организации. 

В същото време законът е в разрез с европейското и национално законодателство в областта на конкуренцията, на общата забрана за дискриминация и въвеждането на дискриминационни мерки във вътрешния пазар на ЕС и Европейската общност. За разлика от декларираните от правителството намерения за намаляване на административната тежест върху стопанската дейност, с този закон се въвеждат повече административни режими:

Новият закон налага свръхрегулация на сектора, в противовес на тенденцията за намаляването на регулаторните режими в България и ЕС. По същество, новият закон стъпва на принципни положения от стария, като въвежда допълнителна административна тежест, вменявайки представянето на допълнителни документи, удостоверяващи определени в закона обстоятелства, нова подзаконова нормативна уредба и др.

Според работодателските организации въвеждането на допълнителни лицензионни и регулаторни изисквания е в пряко нарушение на чл. 19, ал 1 и 2 от Конституцията, а именно: Държавата, като регулира определени дейности, не може да ги ограничава произволно. Това може да стане само по изключение в защита суверенитета, сигурността на страната и нейната териториална цялост, съхраняване на околната среда и използването на природните ресурси в държавен интерес. Ограничаването може да се налага и от изискванията на чл. 19, ал. 2 от Конституцията за осигуряване на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, предотвратяване злоупотреба с монополно положение, нелоялна конкуренция и защита на потребителя, се посочва още в писмото.

Работодателите предупреждават, че заложените правни постановки в закона ще доведат до дисбаланси и дават пример с това, че ще бъде нарушен принципът за равнопоставеност между частните охранителни фирми и звената за самоохрана в бюджетните предприятия, тъй като едните ще разчитат изцяло на собствено финансиране, а другите – на републиканския бюджет. "Това би могло да доведе до държавно подкрепян дъмпинг, вкл. може да бъде възприето като нерегламентирана държавна помощ", се предупреждава в писмото.

Според мотивите в него липсва и връзка между закона и действащото към момента национално законодателство. Липсва връзката и с европейската практика, която касае сектора на бизнес услугите.

В текста се посочва, че:

Според европейското законодателство, „организациите в областта на частната охранителна дейност извършват по принцип дейности по охрана или по опазване на движими и недвижими вещи, издирвания и разследвания за сметка на частноправни субекти“. В противовес на това, новият ЗЧОД въвежда възможността частни охранителни фирми да осигуряват опазване на имуществото и населението и на обществения ред в урбанизираните територии, което е основна функция на публичните власти и правоохранителните органи.

В същото време законът въвежда терминология, която е нелогична и противоречи на наложената практика у нас, но и според Съда на европейските общности.  

Необходимите промени в нормативната уредба в регулациите на частните услуги за сигурност следва да ги направи по-гъвкави, като осъвременят и отчетат превръщането на частната охранителна дейност в професионален сектор „Частни услуги за сигурност“, смятат от работодателските организации. Според тях законът трябва да бъде изготвен на базата на задълбочен анализ на сектора и изискванията на националните и европейските правни актове и стратегии, да създава по-добри предпоставки за развитие на бизнеса и неговата конкурентоспособност, и да отчете позициите на всички заинтересовани страни.