Протестът е символ на 2013 г.

2013 г.  – „протест“ и „оставка“, 2014  г. – „морал“, „избори“ и „успех“. Това е най-кратката равносметка за отминалата и най-концентрираното очакване за идващата година, показва декемврийското национално представително проучване на социологическа агенция Алфа Рисърч.

To e проведено в периода 30 ноември – 8 декември чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на 1011 пълнолетни българи.

„Протест”  е символът, определен  с голямо мнозинство (40%) от българските граждани, като описващ най-добре духа на изтичащата  година. Носители на протеста са и три от поставените в топ 5 събития на 2013-та  –  гражданските протести срещу правителството на Орешарски, започнали след  избора на Д.Пеевски за шеф на ДАНС (26%), февруарските протести срещу високите сметки за ток (12%) и студентските протести (10%).

За 47% от българите годината приключва с негативна равносметка, съпоставима по сила единствено с настроенията в края на силно кризисни и предхождащите бурни обществени промени години. Четири са основните причини за ескалиращия ръст на отрицателните оценки  в края на годината – икономическото състояние на бизнеса и домакинствата, критично ниското доверие в способността на правителството да се справи с предизвикателствата пред управлението, външните оценки за ситуацията в страната,  липсата на обединяваща цел и идеи за развитието на България.

Неблагоприятната среда и отсъствието на лични перспективи са в основата на желанието на 6.7% от пълнолетните българи да заминат да работят в страна от ЕС след падането на ограниченията от 1 януари 2014г. 70% от тях са до 30 г., а още 15% - до 40г., 26% - с висше образование, и 48% - със средно. Досегашните проучвания на агенцията сочат, че около половината от декларираните намерения се реализират. Ако тази тенденция се запази, около 200 000  души ще напуснат  България в близко бъдеще.

Партиите и политиците продължават да губят доверие, както заради неспособността си да зададат ценности и стандарти в публичния живот, така и заради вътрешните си скандали. БСП (16.5%) и ГЕРБ (15.8%)  остават почти плътно една до друга, но с по-ниска подкрепа, отколкото в края на октомври. НФСБ  извлича дивиденти от скандалите в Атака и започва да привлича по-голямата част от националистическия вот – 3.5% за партията на В.Симеонов срещу 2.7% за тази на В.Сидеров. ДПС (6.1%) запазва позициите си, също както и Реформаторският блок (6.9%), чиито потенциални избиратели обаче съхраняват облика си на силно колебаещ се електорат.

Макар и по-бавно, продължава ерозията в доверието и към премиера Пламен Орешарски. Към момента положителните оценки за дейността на Пламен Орешарски (21%) надвишават само с 2 пункта тези за правителството, а отрицателните (47%) са три пункта под тези за кабинета.

И през декември, нито една от ключовите държавни институции не успява да излезе от негативната спирала на недоверието:
Одобрението за парламента се е закотвило на дъното от 10%. Намалява и личният рейтинг на председателя му Михаил Миков - от 20% на 18%.

Отношението към президента Росен Плевнелиев остава силно поляризирано. Той губи два пункта доверие, с което отрицателните оценки за дейността му (29%) вземат лек превес над положителните (27%).

Аналогична е тенденцията в мненията за работата на главния прокурор Сотир Цацаров (22% позитивни срещу 28% негативни), към ръководената от него прокуратура (13% позитивни срещу 46% негативни) и всички институции на съдебната власт.
Положителен баланс на доверие в края на годината запазват единствено столичният кмет Йорданка Фандъкова (35% : 26%), еврокомисарят Кристалина Георгиева (34% : 22%) и националният омбудсман Константин Пенчев (32% : 19%).



Доминиращото обществено усещане, че настоящата ситуация е твърде неустойчива и опасна, за да се задържи дълго, отключва вълна от надежда за промяна към по-добра 2014-та. 38% са оптимистите и 29% – песимистите за следващата година. Надеждите са концентрирани около три символа  – „морал”, „избори”, „успех”.  От  постигането им до голяма степен ще зависи, дали ще се оправдае събудилият се оптимизъм за промяна и най-вече, за повече морал в политиката.