Проектът ''Диаспората'' е за успелите навън българи. Между тях има и симпатични роми

В залата на Факултета по журналистика в Софийски университет е пълно със студенти, семинарът е на платформа Маргиналия: „Общуването в дигиталните медии: за журналистиката и общностите в интернет. Представяне на проекта „Свързване на гласовете. Диаспората“ и се случва на пълна аудитория с правостоящи. Рано е, постепенно студентите спират жуженето си и се заслушват. Темата е интересна - защо българите бягат в чужбина? Много просто - защото животът там е по-добър.

„Преди две години получихме подкрепата на фондация „Томсън“ за осъществяването на този проект, в който представители на българската диаспора интервюират други членове на диаспората. За по-малко от месец изградихме кореспондентска мрежа в САЩ и Канада, и за месец и половина – в страните от Европейския съюз. Нашите кореспонденти създадоха общо 82 документални истории на хора от българската диаспора в ЕС, Канада и САЩ“, каза Юлиана Методиева, издател на платформата „Маргиналия“.

Идеята за проекта на "Маргиналия" е на Веселин Вачков от фондация „Томсън“, който е изпълнителен директор на най-стария вестник в Чехия със 130-годишна история. Вачков обърна внимание на значението на доверието – „една от основните валути днес“, за искреността на записаните истории. Той не пожела да отговори на въпроси на OFFNews за причината за настроенията в българската диаспора по света, която напоследък гласува предимно за националистически и популистки партии като ИТН и Възраждане, както и кои медии в България счита за независими.

След него доц. Георги Лозанов изнесе лекция за постистината, пропагандата и хибридната война. Фрагменти от нея можете да прочетете ТУК. Първата част на семинара завърши с лекция на доц. Жана Попова, която направи анализ на традиционните медии (телевизия), които неуспешно се опитват да мимикрират като социални мрежи и медии, и на опитите на инфлуенсърите в мрежата от своя страна да копират старите предавания на телевизиите от 90-те. Тя даже илюстрира твърдението си, че няма нищо ново под слънцето с откъс от вечерното токшоу на БНТ, в което водещата - инлфуенсърка говори на известната с възрастта си (55+) аудитория на обществената медия за Instagram, Threads и ТiкТок. На въпрос от Искра Ангелова за възможния "cross" между поколенията на терена на медиите, доц. Попова беше категорична: според нея поколенията няма как да се срещнат в медиите. И призова младите колеги да създават нови, оригинални предавания и форми, онлайн или извън него.

Бяха показани и избрани интервюта от проекта на "Маргиналия".

„Във Великобритания съм свикнал на широка палитра от етнически групи“, казва Петър Иванов, възпитан, правилно говорещ и добре изглеждащ българин, който живее в Бирмингам със съпругата и сина си. Той разказва, че родителите му, които са останали в Лом, са хора с достойнство и отказват парични помощи, както от Петър, така и от другите си две деца, които също са се преместили в Англия.

„Аз съм ром и съм чужденец както в България, така и тук," казва той.

Юлиана Методиева подчерта, че в началото е имало реакции от българите от диаспората заради включването на интервюта с роми: „Но още с първото излъчено видео представите се обърнаха, предразсъдъците изчезнаха“.

Рали Георг, която живее в Барселона, след години прекарани в Германия, разказва, че местните хора в новата й родина са много приятелски настроени, усмихнати и това е решаващо: „Може би, когато човек е позитивен, привлича същия тип хора.“

Проф. Васил Димитров, който преподава приложна математика в Канада и е към края на професионалната си кариера, все още не е решил дали ще се върне в България след пенсионирането си.

Част от интервютата са представени в книгата „Многоликата диаспора“ на редакционния екип на „Маргиналия“ – Марта Методиева, Томи Илиев и Юлиана Методиева.

Автор на анкетата, залегнала в основата на интервютата в проекта, е социалният антрополог д-р Антонина Желязкова. Според нея най-позитивният извод от разговорите е това, че „новите емигранти имат същата нагласа като старата българска емиграция – искат да направят нещо хубаво за България“. И припомня примера на Иван Станчов и Дими Паница, които веднага след промените дариха на родината си богатите си библиотеки и създадоха „Училище за политици“, за да помогнат за формирането на нов тип държавници.

Втората част на форума бе с обединяваща тема „Социологически интерпретации на емиграцията в САЩ и Канада“. Социолозите Мила Минева („Проектът „Диаспората: свързване на „гласовете“ - шанс и изкушение да чуем парченца от живота на български мигранти отвъд традиционните медийни наративи“), Алексей Пампоров („Раждането на глокалната диаспора“), Марина Лякова („Миграция и мобилност от България към Германия - хронологично-социална типизация и медийни репрезентации“) и Маргарита Карамихова („Миграционна политика на българската държава - има ли такава?“) обобщиха изводите и въпросите, които проектът на „Маргиналия“ предизвиква.