Природозащитници, предприемачи и общественици против текст в Закона за горите, позволяващ повече сеч

Български общественици, природозащитници, предприемачи, дейци на културата, управлението и науката подписаха отворено писмо до народните представители по повод изменения на Закона за горите и по-специално срещу текст, чиято философия е приета от българския законодателен орган в годините около Балканските войни. Призивът на авторите на отвореното писмо е депутатите да отхърлят предложенията за промени, които вече бяха одобрени от Комисията по земеделието и храните на среднощното ѝ заседание в късните часове на 26 юли.

Изменението на Закона за горите дава възможност на местното население във всяко горско стопанство да добие от държавните или от общинските гори определено количество дървесина на фиксирани (ниски, непазарни) цени, което ще доведе до увеличаване на сечта в България през следващите години. Тази законова възможност е останала от годините след 1912 г., когато с цел да се подпомогне населението от новоприсъединените територии е позволено да се ползва дървесина от държавните гори по ниска тарифа, за да се избегнат гладът и нищетата по онова време, посочват авторите на възражението.

Тази възможност, с нарастване на благосъстоянието на населението, е ограничавана през годините и днес е придобила съвсем различен характер. Това не е помощ за социално слаби домакинства, но законът я позволява за всяко от 2,86 милиона домакинства у нас. Енергийните помощи за социално слабите вече минават по реда на Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Помощта, която се оказва през дървесината за местното население, не се отнася само до дървата за огрев, а за всякаква дървесина, вкл. едра строителна. Така се и ползва от правоимащите. "Ние не искаме да влизаме в спора дали количеството за едно домакинство трябва да е 10 пространствени, 10 плътни или 15 плътни кубически метра дървесина, защото този ангажимент държавата не може да изпълни към всички свои граждани. И това е пределно ясно. Даже и при най-ниското количество от 10 пространствени куб.м. дървесина, на национално ниво размерът на законовия ангажимент достига до 17 милиона плътни кубически метра дървесина, което е два пъти и половина над целия дърводобив в България", казват авторите на отвореното писмо.

"Ясно е, че само в общините с висока концентрация на гори и малък брой жители може да бъде постигнат ангажиментът, даден от закона, а това представлява реална дискриминация към домакинствата на основание местоживеене. Отделен е въпросът, че съществуват множество данни, които говорят за злоупотреба и политическо използване на тази възможност от кметовете и това засилва феодализацията на малките общини".

"Обръщаме се към Вас, защото Конституцията Ви задължава да представлявате не само своите избиратели, а целия български народ. Обръщаме се към Вас с апел да не приемате предложените изменения на Закона за горите, които ще задълбочат дискриминацията между полските и горските общини в България, а вместо това да поставите системата на енергийни помощи на здрава основа. Нека помощта към социално слабите и енергийно бедни домакинства не преминава през Закона за горите, а през Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Приемете определение за енергийна бедност и планирайте мерки за подобряване на енергийната ефективност, така че домовете да изискват по-малко енергийни ресурси за отопление. Така реално ще помогнете на тези домакинства и същевременно ще позволите на българската гора да изпълнява по-ефективно своите водозащитни и екологични функции", предлагат подписалите текста.

Българската гора действително изисква спешни законодателни промени, но те трябва да са насочени именно към подобряване на нейното състояние в контекста на климатичните промени и новите европейски политики за управление на горите, какъвто е предложеният от Европейската комисия Закон за възстановяване на природата.

Подписали:

Аглика Крушовенска, комуникационен специалист
Албена Симеонова, народен представител в 45-о, 46-о и 48-о Народно събрание
Андрей Ковачев, Сдружение Балкани
Андрей Ралев, CEE Bankwatch Network
Андрей Паунов, филмов режисьор
Асен Асенов, директор на Фондация ЕДНО за култура и изкуства и съосновател на BIG PULSE DANCE ALLIANCE
Борислав Сандов, народен представител в 45-о и 46-о Народно събрание, бивш Вицепремиер по климатични политики и Министър на околната среда и водите
Вера Стаевска, Инициатива Зелени Закони
проф. Евгений Дайнов, политолог
проф. Евелина Келбечева, Американски университет в България
Георги Господинов, писател
Проф. Димо Димов, пианист
Екатерина Бончева, журналист
Ивайло Иванов, НАКЗТ, представител на Юропарк в България
Ирина Недева, журналист
Камен Калев, филмов режисьор
Меглена Антонова, Директор на “Грийнпийс” - България
Мира Сталева, културен мениджър, член на борда на Европейската филмова академия
проф. Нели Огнянова
Никола Рахнев, Фондация “Гората.бг”
проф. Николай Майсторов, художник
Пенчо Пандъков, Сдружение Балканка
Петко Цветков, Сдружение Балкани
Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и инициатор на коалиция “За зелен рестарт”
проф. Стела Димитрова, пианист
Тома Белев, експерт горски политики, бивш зам.-министър на околната среда и водите