Патриархът настоява да простим на убийците и безбожниците от Народния съд

Българският патриарх Даниил настоява да "намерим сили да простим на виновните" за Народния съд. Това става ясно от негов "поздравителен адрес" до Върховния касационен съд по повод 145 години от основаването на съда.

"Правилната оценка за събития от недалечното ни минало – като Народния съд, чиито осъдителни решения променят хода на историята на нашето земно Отечество и са в основата на една половинвековна несправедливост – следва да бъде съчетано обаче с нашето лично вътрешно усилие като православни християни и като членове на Христовото тяло – Църквата, да съхраняваме и предаваме на бъдните поколения паметта за невинните жертви, като същевременно намерим сили да простим на виновните; да се примирим с нашите братя и сестри като поставим за основа на нашето единение и общение Самия Господ Иисус Христос, Който е любов (срв. 1 Йоан 4:8); да възпитаваме у нашите деца и наследници да не повтарят грешките от историята, като имат съзнанието, че Бог е Този, Който ще съди историята и човеците" - пише патриарх Даниил.

Народният съд действа в периода от декември 1944 до април 1945 година като механизъм на левия "революционен" терор. Организирани са 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на хиляди арестувани е неизвестна - те са убити, без да се оставят документални доказателства. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години.

Публикуваме пълния текст на "Поздравителния адрес на Българския патриарх Даниил до Върховния касационен съд по повод изпълването на 145 години от неговото основаване":

УВАЖАЕМА Г-ЖО ГАЛИНА ЗАХАРОВА,

Тази година се изпълват две знаменателни годишнини – 145 години от основаването на Върховния касационен съд на Република България и 80 години от постановяването и изпълнението на първите смъртни присъди на Народния съд. Първият юбилей е повод за радост и признателност към нашите предци, към строителите на съвременна България, които са промислили скоро след официалното учредяване на новоосвободената Българска държава за законодателното устройване на Върховен касационен съд като най-висша съдебна институция в страната. Докато вторият юбилей е по-скоро тъжен, повод за равносметка и вглеждане в недалечното ни минало, за извличане на поуки и за отдаване на почит към невинно и несправедливо загиналите.

Когато се изправяме пред човешкия съд, пред този вековен правен институт, който служи за въздаване на справедливост, ние винаги имаме пред очи библейските слова: „В съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие“ (Втор. 1:17). Действително нашата света православна вяра ни учи, че в крайна сметка „съдът е дело Божие“. И когато ние, според нашите човешки сили и възможности, се стремим да съдим справедливо тук на земята, нека не забравяме, че крайният съд над всички нас е в Божиите ръце. Нека подражаваме на Божията правда, нелицеприятие, безпристастност и милост.

Дефицитът на справедливост в нашето общество е наистина голям. И това не е от днес. Проведеният преди 80 години Народен съд, на чиито решения е посветена организираната от Вас конфереция, е постановил присъди, които са оспорими както в юридическо, така и в чисто човешко отношение. За съжаление отрицанието, взело тогава превес над справедливостта съпътства нашето общество и до днес. То се превръща в начин на мислене и поведение, който заплашва нашето общество с още по-дълбоки разделения. Правилната оценка за събития от недалечното ни минало – като Народния съд, чиито осъдителни решения променят хода на историята на нашето земно Отечество и са в основата на една половинвековна несправедливост – следва да бъде съчетано обаче с нашето лично вътрешно усилие като православни християни и като членове на Христовото тяло – Църквата, да съхраняваме и предаваме на бъдните поколения паметта за невинните жертви, като същевременно намерим сили да простим на виновните; да се примирим с нашите братя и сестри като поставим за основа на нашето единение и общение Самия Господ Иисус Христос, Който е любов (срв. 1 Йоан 4:8); да възпитаваме у нашите деца и наследници да не повтарят грешките от историята, като имат съзнанието, че Бог е Този, Който ще съди историята и човеците.

Надяваме се и се молим нашият Господ, Бог и Спасител Иисус Христос да приюти в Своето Небесно Царство душите на всички пострадали от Народния съд! Същевременно се молим Той да просвещава умовете и сърцата на всички съдии днес, за да съдят те праведно и безпристрастно, прилагайки закона по най-справедливия начин. Тогава ще имаме Божието благословение като общество и като отделни човеци.

Божията благодат и Неговата велика милост да бъдат с всички съдии и служители на Върховния касационен съд на Република България и на всички участници в днешната конференция! Господ Иисус Христос, по молитвите на Своята Пречиста Майка и на всички светии да Ви дарува крепко здраве, душевни и телесни сили, мъдрост, разсъдителност и духовно целомъдрие за справедлив и спасителен съд!

С уважение и любов в Христа,

Ваш молитствувател,

+ ДАНИИЛ,

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ И

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Архимандрит Никанор: Не е морално децата на убийците да призовават жертвите да простят

„Призивът на патриарха е безадресен, защото не е ясно към кого се отнася и как се отнася. В него виждам един нескопосан опит да се изравни и да се смеси жертвата с насилника. Да простим като обърнем гръб. В него не виждам истинска евангелска ценност и духовна мъдрост. Какво значи да простим? Да приемем сред нас тези хора с кръв по ръцете?“,  заяви пред БГНЕС архимандрит Никанор. 

„Прошката трябва да я даде пострадалият, а не лице, което фамилно е обременено с насилниците, тъй като за бащата на сегашния патриарх е известно, че е бил от структурите на същата тази Държавна сигурност, която е извършала тези убийства. Някак си не е морално децата на убийците да призовават жертвите и децата на жертвите да простят на убийците без убийците да са се разкаяли“, заяви архимандрит Никанор.

По тази причина той определя изказването на патриарха или като лекомислено, или като някакво особено издевателство с паметта на жертвите на тези страшни и безчовечни репресии.

Следете новините ни в GoogleNews