Обмислят 2 г. гратисен период за въвеждането на задължително предучилищно обучение за 4-годишните
Обмисля се въвеждането на двугодишен гратисен период за въвеждането на задължително предучилищно обучение за 4-годишните деца, заяви министърът на образованието Красимир Вълчев пред БНР и допълни, че в момента в МОН подготвят нормативната база за целта.
"Може би ще подходим като при 5-годишните – да има двугодишен гратисен период, в който общините да решат дали да се включат в мярката, така че не говорим за задължително, повсеместно (въвеждане - бел. ред.) от идната учебна година", каза той.
Той мотивира политиката с необходимостта децата, за които българският език не е майчин, да го научат, за да мога да се справят в училище и да не отпадат.
"Предучилищната възраст е периодът, в който в най-голяма степен се формират когнитивните социално-емоционални, най-вече езикови способности. В най-голяма степен тогава се формират нагласи за учене, създават се най-много мозъчни връзки, които формират интелигентността, езиковите способности. Лишаването на децата от образователна среда в този период може да има отрицателни последствия", подчерта министърът.
Много трудно училището компенсира образователните дефицити на децата, в чиито семейства не се говори български и които не са посещавали градина. Обикновено тя ги "избутва" до пети, шести клас и след това отпадат - допълни той.
Министърът подчерта, че в групите за 4-годишни не става въпрос за образование - там няма да се учат да пишат и да четат и да им пишат оценки, говорим изцяло за педагогически взаимодействия с игра.
Обхванатите в момента в задължителните предучилищни групи (сега те обхващат 5- и 6-годишните) са 78-79% от децата. България е поела ангажимента за достигането на 95% включени в образованието деца от 4 до 6 г. С включването на 4-годишните в градините ще трябва да влязат още около 15 хил. деца, но от МОН очакват реално те да са между 8 хил. и 10 хил.
По закон има санкция за родителите, които не пускат децата в задължителна за образование възраст. Тя е между 50 и 100 лева. По-значимата обаче е спирането на социалните и семейните помощи. От тази година бяха добавени и енергийните. Според министъра обаче основният инструмент не трябва да бъде санкциониращият, а мотивиращият. Затова и са назначени над 200 медиатори, в т.ч. в детските градини, които да убеждават родителите, че е правилно да пускат децата.
Недостигът на места в градините в София и други големи градове Вълчев коментира с думите, че за последните 10 г. в столицата са построени 100 градини, които осигуряват още около 1000 места, а актуалният недостиг варира от 500 до 1500. За 2020 г. са предвидени 70 млн. лева за строеж на градини и дострояване на училища. Към тях ще бъдат добавени и 13 млн. лева по механизма на ЕИО. Очаква се през 2020 и 2021 г. да бъдат построени между 80 и 100 градини в цялата страна, включително села. С тях ще могат да се осигурят места за още между 8000 и 10 000 деца.
В София ще трябва да продължи да се работи и след това, защото там проблемът няма да се реши напълно - ще останат проблемите с високата пълняемост на групите и наличието на подготвителни групи в училище, което е компромисен вариант, разрешен заради недостига в градините.